България не бива да прибързва с изводите за атаките в Черно море

България не трябва да прибързва със заключенията за нападенията срещу плавателни съдове в Черно море, преди да разполага с категорични доказателства, а Европейският съюз следва да намери път за преговори с Русия. Това заяви представителят на „Прогресивна България“ Антон Кутев в студиото на предаването „120 минути“ по bTV. Коментарът му дойде на фона на напрежението около новия бюджет, ескалацията на военните действия в Черноморския регион и позицията на Европейския съвет, която посочва Москва като извършител на атаките с дронове срещу граждански и търговски кораби в изключителните икономически зони на България и Румъния.

Позицията за Черно море и ролята на НАТО

Според Антон Кутев решението на Европейския съвет има ясна политическа цел, но това, че страната ни не го е блокирала в Брюксел, не означава автоматично прибързване с вътрешните оценки. По думите му позицията на неговата политическа формация, както и на министър-председателя Радев при изслушването му в парламента през изминалата седмица, е първо да бъдат установени фактите от българските институции и едва след това да се правят официални изявления.

„Нееднократно сме казвали, че това, което искаме първо, е да установим данните и тогава да ги обявим“, посочи Кутев в ефира на bTV. Той припомни случая с взривовете по газопроводите „Северен поток“, при който първоначалните официални версии на европейските институции впоследствие са се оказали различни. Според него министърът на отбраната също ясно е посочил, че подозренията са насочени към Русия, но окончателната позиция зависи от събраните доказателства. Кутев отбеляза още, че след свалянето на два реактивни дрона от румънските военновъздушни сили през изминалата нощ, българският премиер е реагирал още същия ден с провеждането на разговор.

По отношение на националната сигурност представителят на „Прогресивна България“ беше категоричен, че страната ни не може да очаква защита извън съюзите, в които членува. Той припомни, че през последните 35 до 40 години след 1989 година България е разформировала армията си и е унищожила ракетите, способни да носят ядрени глави, разчитайки изцяло на Алианса. По думите му социологическите изследвания показват, че НАТО е институцията с най-високо доверие сред българите и евентуален референдум отново би потвърдил тази подкрепа.

„Това обаче не означава, че в рамките на НАТО и Европейския съюз не бива да защитаваме националните си интереси. Напротив, означава точно обратното“, подчерта Антон Кутев.

Задочният спор с Даниел Митов за говоренето в Брюксел

В разговора беше засегната и критиката на Даниел Митов, според когото съществуват две различни версии в поведението на премиера Радев – една в Брюксел, където се съгласява с отговорността на Русия за ударите по търговски кораби, и друга, значително по-пестелива пред българското общество.

Кутев определи Митов като интелигентен човек, с когото се познава от години, но отхвърли обвиненията в двоен стандарт. Той направи паралел с предишни управления, посочвайки кабинетите на Бойко Борисов и Росен Желязков. Според него тогава не е имало разлика между вътрешната и външната позиция единствено защото страната ни е изпълнявала безпрекословно външните указания. По думите му в момента публичното говорене на българския премиер в Европейския съюз е внимателно прецизирано и е най-смелото за последните три десетилетия.

Дизеловата сделка между Тръмп и Путин и цената на войната за Европа

Коментирайки договореностите за дизелово гориво между американския президент Доналд Тръмп и руския държавен глава Владимир Путин, Антон Кутев заяви, че изразеното от българския премиер становище не представлява подкрепа за сделката, тъй като тя по никакъв начин не зависи от София или Брюксел. Според него целта на Вашингтон е да насити пазара и да свали цените на горивата в САЩ и в глобален мащаб, което косвено би могло да повлияе и на европейския пазар.

Гостът в студиото обърна сериозно внимание на постепенното оттегляне на САЩ от пряката подкрепа за Киев, което прехвърля финансовата тежест изцяло върху Европа. Той посочи, че след вече гласуваните преди няколко месеца 90 милиарда евро и 50 милиарда евро за Украйна, сега на дневен ред се поставя въпросът за нови 90 милиарда евро. В същото време в следващия програмен период на Европейския съюз ключови научни и социални програми, сред които и програмата „Хоризонт“, се съкращават с милиарди евро.

„Европа трябва да инвестира повече в отбраната си, но според мен трябва да инвестира и в наука, в социални сфери и в кохезия“, коментира Кутев. Той предупреди, че орязването на тези средства вече води до преминаване от спорадични към системни протести и бунтове във Франция и Германия, което застрашава не просто управлението на политици като Фридрих Мерц, а цялостната стабилност и ценностна система на континента.

Условията за преговори с Москва и рискът от разширяване на конфликта

На въпрос дали българският премиер трябва да проведе директен разговор с Владимир Путин по подобие на турския президент Реджеп Тайип Ердоган след потапянето на турски плавателен съд на 7 октомври, Кутев отговори, че България не бива да действа едностранно. Според него дори има формална вероятност зад някои атаки да стоят нетрадиционни военни формирования или квазиармии, подобни на бившата група „Вагнер“ на Евгений Пригожин или батальона „Азов“.

„Много би ми се искало някъде разговор да започне и бих бил щастлив, ако започне от господин Радев, но това е оценка, която трябва да е на Европейската комисия“, каза представителят на „Прогресивна България“. Той разкритикува остро част от европейските бюрократи и комисари, които по думите му получават по 50 000 евро заплата и налагат поредни санкции, докато на фронта всеки ден загиват цивилни граждани, а броят на жертвите вече се измерва със стотици хиляди.

Според него след четири-пет години военни действия е ясно, че ядрена сила не може да бъде принудена да капитулира по военен път, а ударите по кораби в румънски води показват, че конфликтът е на крачка от опасно разширяване. Кутев призна, че държави като Полша, Финландия и балтийските републики имат основателни исторически страхове от Москва, но подчерта, че страните без такъв тежък исторически опит могат да помогнат за стартиране на дипломатически процес.

„За да се свърши войната, както всяка война, трябва да се седне на масата на преговорите и на тези преговори по някакъв начин някой трябва да разговаря“, заключи Антон Кутев, допълвайки, че продължаващата финансова и военна помощ за Украйна трябва да върви паралелно с търсенето на дипломатически изход.