Православният свят почита последния старозаветен пророк и римския офицер Гордий, отказал кариера заради вярата

Днес, 3 януари, Българската православна църква почита паметта на свети пророк Малахия – библейската фигура, сложила край на старозаветните пророчества, и свети мъченик Гордий. Докато за масовата аудитория това е поредният ден от църковния календар, историческият и теологичен анализ на текстовете им разкрива остри социални послания за институционален разпад и личен морален избор.

Пророкът срещу елита

Малахия, чието име означава "Мой ангел" или "Мой пратеник", живее около 400 г. пр. Хр., във време на дълбока морална криза след завръщането на евреите от Вавилонския плен. Неговата книга, последната в Стария завет, не е просто религиозен текст, а тежко обвинение срещу управляващата каста на своето време.

Според библейските текстове, Малахия влиза в остър конфликт със свещениците, които обвинява в корупция и безчестие. Той ги изобличава, че принасят на Бога "осквернен хляб" и болни животни, докато запазват най-доброто за себе си – практика, която напомня за съвременните форми на институционално лицемерие. Пророкът предупреждава, че упадъкът на нравите и разводите с "жените на младостта" заради чужденки подкопават устоите на обществото.

"Защото устните на свещеника трябва да пазят знание и от неговите уста трябва да искат закона, но вие се отклонихте от пътя", пише в книгата на пророка, цитирана от богословски източници.

Традицията нарича Малахия "Печатът на пророците", тъй като след него в Израел настъпва 400-годишно пророческо мълчание, нарушено чак с появата на св. Йоан Кръстител, когото самият Малахия предсказва с думите: "Ето, Аз пращам Ангела Си, и той ще приготви пътя пред Мене".

Бунтът на офицера Гордий

На днешния ден църквата отбелязва и подвига на свети мъченик Гордий. Историята му е пример за отказ от системата в името на принципите. Родом от Кесария Кападокийска, Гордий е бил стотник (центурион) в римската армия с блестяща кариера. По време на гоненията срещу християните при император Ликиний (IV век), той прави немислимото за един военен – сваля публично офицерските си отличия и напуска армията, оттегляйки се в пустинята.

Връща се в града по време на езически празник в чест на бога на войната Марс и пред препълнения цирк изнася реч в защита на християнската вяра. Според житието му, той е обезглавен през 314 година, избирайки смъртта пред компромиса със съвестта си.

Поверия за парите

Народните вярвания свързват 3 януари и с финансовата дисциплина. Според езическите наслагвания върху християнския празник, днес не бива да се дават пари назаем, тъй като се смята, че това води до изтичане на благополучието от дома през цялата година.