Управлението с ГЕРБ занули резултатите на БСП и ИТН

Сметката за политическото пиршество на последното редовно правителство най-накрая беше сервирана, а цената се оказа политическо самоубийство. Предсрочните парламентарни избори на 19 април преначертаха изцяло политическата карта на България, но най-категоричният резултат от вота не е просто появата на нови играчи, а безмилостното изхвърляне на старите. Партиите, които само допреди два месеца крепяха властта на ГЕРБ в кабинета на Росен Желязков, осъмнаха извън 52-рото Народно събрание.Официалните данни на Централната избирателна комисия към сутринта на 20 април са безпощадни. БСП - Обединена левица, „Има такъв народ“ (ИТН) и Алиансът за права и свободи (АПС) не успяха да прескочат 4-процентната бариера. Трите формации, които през януари 2025 година подписаха официални споразумения и приложения, за да осигурят заветните 125 гласа за правителството на Бойко Борисов и Росен Желязков, днес събират общо едва около 6% от доверието на българите.

Историческо дъно за столетницата

Случаят с БСП е учебникарски пример за това как идеологическият компромис води до електорален крах. Влизането в официална коалиция с ГЕРБ – основният им политически враг през последното десетилетие – се оказа фаталната хапка, с която столетницата се задави.

След като през юни 2024 година левицата разполагаше с над 9% подкрепа, днес резултатът ѝ се движи около унизителните 2.7% до 3.1%. Въпреки оптимистичните заявки на ръководството в изборната нощ, че са постигнали резултат, който ще им позволи да си сътрудничат с други политически субекти, реалността е, че БСП ще си сътрудничи единствено с извънпарламентарната опозиция. Опитите партията да се препозиционира като разумен партньор във властта бяха разчетени от избирателите като обикновена жажда за министерски кресла.

Сривът на шоумените

Ако при БСП говорим за ерозия, при партията на Слави Трифонов става дума за свободно падане без парашут. ИТН, които някога диктуваха условията в парламента и печелеха избори, днес са сведени до статистическа грешка от скромните 0.7%.

Формацията загуби над 6 процентни пункта само за година и половина. Отказът от антисистемната реторика и превръщането им в послушен бутон за гласуване в кабинета „Желязков“ им струваше всичко. Още по време на масовите протести и поредицата от вотове на недоверие през февруари, които в крайна сметка свалиха правителството, бившият премиер Кирил Петков обобщи ситуацията от парламентарната трибуна.

"ИТН са политически роби на Пеевски и Борисов", заяви Кирил Петков, цитиран от националните медии. Очевидно българските граждани са стигнали до абсолютно същия извод пред урните.

Цената на политическата сделка

Изборите от 19 април доказаха, че ГЕРБ загуби не само водещата си позиция в държавата (оставайки на втора позиция с около 13-16% след абсолютния победител „Прогресивна България“), но и целия си периферен резервоар от сателитни партии.

Алиансът на Ахмед Доган (АПС), който официално крепеше правителството с отделно приложение към коалиционното споразумение, също събра едва 2.3%. Парадоксално, но формации като МЕЧ (3.3%) и „Величие“ (3.2%), които също останаха под чертата, поне запазват оправданието, че не са били част от последната управленска катастрофа.

Съвместното управление, което Росен Желязков защитаваше като "необходим компромис" и отстъпка от идеологическите разбирания в името на стабилността, всъщност стабилизира единствено пътя на БСП и ИТН към политическото небитие. Избирателите ясно показаха, че могат да простят липсата на опит, но никога не прощават предателството на принципите.