Проф. Николай Овчаров: В края на ХІV век към Йерусалим се запътват български книжовници

Археологът проф. Николай Овчаров представи нови факти за първите български поклонници в Светите земи, след като Израелската служба по антики публикува информация за десетки надписи на българи, оставили през вековете съобщения за посещението си в църкви и манастири на Стария град на Йерусалим.

Според проф. Овчаров, особен интерес представлява подписът на Стойко от Котел от 1776 г., който вероятно принадлежи на Стойко Владиславов, известен като Софроний Врачански – един от родоначалниците на Българското Възраждане.

"Това ме накара отново да си спомня за интересното явление – хаджийството, оставило трайни следи и в нашата история. Точно преди 20 години, в дъждовния май на 2005 г., започваха редовните археологически проучвания в столицата на цар Симеон, Велики Преслав," разказва проф. Овчаров.

Археологът разкрива, че най-важното доказателство за ранното българско поклонничество е открито в катедрала от X век във Велики Преслав. Върху каменни блокове от сградата са били открити рисунки на трикуполна църква с изображение на пещера във вътрешността ѝ, което според учения представлява църквата "Възкресение Христово" в Йерусалим.

"На рисунките върху блоковете на преславската катедрала е представена прочутата църква 'Възкресение Христово' в Йерусалим. Очевидно техният автор от Х в. е бил един от първите български и славянски хаджии, посетили Светите места," пояснява проф. Овчаров.

Интересно е, че сред българските поклонници, оставили надписи в Йерусалим, се споменават имената на много българи – Стоян, син на хаджи Петко; Иван и Манчу, синове на хаджи Ангел от Свищов от 1780 г.; Стан, Йованчо, Филип от Габрово от 1794 г. и множество други от Копривщица, Стара Загора, Оряхово и други селища.

Първите хаджии и техният път

Интересен факт е, че първата поклонница е била самата Елена, майката на римския император Константин Велики, която още в началото на IV век открива части от кръста на Христос на хълма Голгота.

В Западна Европа поклонничеството става масово явление още през VI-VII век, докато във Византия и България отношението към него е по-сдържано. Големият писател в двора на цар Симеон, Йоан Екзарх, поучава: "Не пътуване ни трябва, а вяра!", припомня проф. Овчаров.

Въпреки това, българската църква никога не отрича рязко поклонничеството, а го приема по-скоро като акт на културен и духовен интерес. Немският монах Йоан Вюрцбургски свидетелства, че през XII век на Гроба Господен имало български престол наравно с тези на гърците, латините, немците и други народи.

Особено масов характер хаджийството придобива по време на турското робство, когато завърналите се хаджии трябвало да описват видяното в Йерусалим, създавайки хиляди приписки и надписи, някои илюстрирани с рисунки на забележителностите от Светите места.