Законът бетонира политическия номад във властта

Новият областен управител на Русе Орлин Пенков започна мандата си с гръмки, но напълно кухи закани към началника на Регионалното управление на образованието д-р Росица Георгиева. В първото си официално интервю Пенков обяви, че "от сърце би се радвал" на нейната смяна, навлизайки в класическия политически популизъм. Истината обаче е брутално проста – той няма никакви законови лостове да я отстрани, а хората, които имат тази власт, са от същата политическа кръвна група като самата Георгиева.

Докато институциите разиграват този евтин театър пред русенската общественост, доверието в образователната система на региона продължава да дълбае дъното, задушено от партийни зависимости, политическо номадство и съмнения за тежък конфликт на интереси.

Анатомия на една предизвестена безпомощност

Изявленията на Пенков звучат героично само за неинформираните. Според Закона за администрацията, областният управител координира политики, но не уволнява държавни служители в структурите на министерствата. Ключът за кабинета на Росица Георгиева се намира единствено в джоба на министъра на образованието. В момента този пост се заема от Сергей Игнатов – емблематично име от първия мандат на ГЕРБ.

Тук икономическата и политическа логика се сблъсква челно с моралните очаквания на гражданите. Георгиева, която премина грациозно от структурите на ВМРО в топлите прегръдки на ГЕРБ, за да запази позицията си като общински съветник и началник на РУО, няма от какво да се страхува. Партията майка няма да позволи на свой бивш министър да отстрани свой верен регионален кадровик. Ситуацията е класически пример за "параграф 22", в който държавният апарат е конструиран така, че да пази лоялните администратори от всякакви външни сътресения.

Щитът на Закона за държавния служител

Несменяемостта на Георгиева не се дължи на изключителни експертни качества, а на перфектно овладяна административна еквилибристика. Законът за държавния служител, създаден уж да пази експертите от политически чистки, в Русе се използва като бронежилетка за политически назначения. За да бъде уволнена, Георгиева трябва да получи две поредни слаби атестации или да бъде хваната в тежко финансово престъпление.

През годините всички служебни кабинети се спъваха в тези процедурни хватки, докато Георгиева умело балансираше между болнични листове, отпуски и съдебни защити. Това "правно прозорче", съчетано с вратичките в Изборния кодекс, ѝ позволява безпрецедентен комфорт – сутрин да управлява "деполитизираното" образование като чиновник, а следобед да гласува политически решения като общински съветник от ГЕРБ.

Кой плаща цената на статуквото?

Докато политиците мерят медийни мускули, реалната цена на този институционален блокаж я плащат учениците, учителите и родителите в Русе. Управлението на Георгиева е белязано от остри конфликти с елитни гимназии, сигнали за политически натиск над училищни директори и системно толериране на определени професионални паралелки в угода на местни бизнес лобита.

Областният управител Орлин Пенков може и да продължи да "раздава правосъдие" пред микрофоните, но докато кадровите решения се вземат в партийните централи, Росица Георгиева ще продължи да бъде несменяемият диспечер на русенското образование. А обществото ще трябва да се задоволи с ролята на безмълвен зрител в този зле режисиран спектакъл на абсурда.