Финансовата рамка предвижда възможност за нов огромен заем

В петък народните представители гласуват на второ четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 година. Финансовата рамка, внесена от Министерския съвет в началото на юли и предвидена да влезе в сила от 1 август, предизвиква сериозни дебати заради заложения висок дефицит и откритата възможност за поемане на нов държавен дълг в размер до 10,1 милиарда евро, информира БГНЕС.

Приходи и разходи в хазната

Според заложените разчети в държавната хазна се очаква да постъпят приходи, помощи и дарения в размер на 28,46 милиарда евро. В същото време планираните разходи възлизат на 17,6 милиарда евро. Нетните трансфери достигат 16,89 милиарда евро, като вноската на страната ни в бюджета на Европейския съюз е фиксирана на 1,28 милиарда евро. Законопроектът предвижда дефицит по държавния бюджет на стойност 7,2 милиарда евро.

Макроикономически прогнози

Финансовото министерство и управляващото мнозинство базират бюджета на конкретни макроикономически показатели, които очертават икономическата среда за годината. Очакваният бюджетен дефицит е на ниво от 5,7 процента. Правителствените прогнози сочат средногодишна инфлация от 4,3 процента и очакван икономически растеж от 2,6 на сто.

Опозицията критикува новия дълг

Най-сериозна съпротива от страна на парламентарната опозиция предизвиква текстът, който позволява на държавата да изтегли нови външни заеми. Управляващите залагат законова възможност страната да поеме нов държавен дълг, чийто размер може да достигне до 10,1 милиарда евро. Опозицията критикува остро този ход по време на дебатите в пленарната зала, изтъквайки рисковете пред дългосрочната финансова стабилност.