Непокътнатите антични съдове влизат в Националния исторически музей

Служители на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) издириха и спасиха шест цялостно запазени подводни археологически находки от Черно море, съобщават от пресцентъра на ГДБОП. Древните артефакти са предадени официално на Националния исторически музей (НИМ) на 16 октомври тази година, като предстои да бъдат изложени пред публика.

Находки край древния Дионисополис

Сред спасените културни ценности има една късноантична кана и пет амфори. Според експертната датировка съдовете обхващат широк исторически период — от римската епоха и Късната античност (V–VI век) до Средните векове (X–XII век). Според специалистите предметите са с висока археологическа стойност и представляват изключителна рядкост, тъй като са оцелели под водата напълно непокътнати.

Към момента липсват категорични данни за точния начин на тяхното първоначално откриване. Събраните от разследващите доказателства обаче сочат, че съдовете най-вероятно са извадени от голяма морска дълбочина при тралене. Предполага се, че рибарските мрежи са закачили останките на древни потънали кораби, преминавали в открито море пред античния Дионисополис — днешния град Балчик.

Заплахата от дънното тралене

Случаят със спасените амфори отново поставя на дневен ред въпроса за опазването на подводното културно наследство и нуждата от целенасочени дълбоководни археологически проучвания в българските териториални води. От ГДБОП обръщат специално внимание на разрушителния ефект, който мобилните риболовни съоръжения оказват върху морското дъно.

Статистиката от редица научни изследвания показва сериозен дисбаланс в причините за унищожаването на подводните паметници. Едва 5% от корабните артефакти се повреждат при самото потъване на плавателните съдове в древността, докато над 60% от щетите се нанасят в наши дни вследствие на индустриално тралене.