Тристранният съвет обсъжда осем данъчни закона и минималната заплата

Натрупаните фискални дисбаланси се пренасят директно върху бюджетите за следващите години, след като реалният дефицит за 2025 година достигна 4% от брутния вътрешен продукт (БВП) и вкара страната в процедура по свръхдефицит. Това заяви вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев по време на петъчното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), съобщават от БГНЕС.

Според изнесените от него данни на Евростат, скритите дупки в хазната вече са официално потвърдени, което налага спешна финансова дисциплина при обсъждането на новите данъчни закони и размера на минималната работна заплата от 1 януари 2027 година.

Скритият дефицит и цената за хазната

По време на срещата със социалните партньори финансовият министър обърна специално внимание на разминаването между предварителните оценки и реалното състояние на държавните финанси. Според него тези несъответствия не приключват с една конкретна финансова година, а блокират планирането и изпълнението на бъдещите бюджети.

"В процедура по свръхдефицит сме. От данните, публикувани от Евростат, стана ясно, че реалният бюджетен дефицит за 2025 г. е в размер на 4% от брутния вътрешен продукт (БВП). Скритият дефицит, за който говорех през лятото, вече е ясен", заяви Гълъб Донев, цитиран от БГНЕС.

Той подчерта, че държавата е длъжна да подходи отговорно към състоянието на публичните финанси и да намери баланс между икономическото развитие и реалните възможности на хазната.

"Затова днес се налага реалистично бюджетно планиране и финансова дисциплина, за да възстановим устойчивостта на публичните финанси. Решенията, които предлагаме днес, търсят разумния и възможен баланс между финансовата устойчивост и социалната отговорност", посочи още вицепремиерът.

Осем закона и новата минимална заплата

Дневният ред на тристранния съвет включва пакет от законопроекти с пряко отражение върху доходите на гражданите и разходите на бизнеса. По предложение на финансовия министър социалните партньори разглеждат промени в общо осем нормативни акта. Сред тях са Законът за данъка върху доходите на физическите лица, Законът за корпоративното подоходно облагане, Законът за данък върху добавената стойност, както и Законът за местните данъци и такси. Пакетът обхваща още изменения в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за хазарта, Закона за счетоводството и Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта.

Паралелно с данъчните текстове, в дневния ред влиза и проектът на постановление на Министерския съвет за определяне на новата минимална работна заплата за страната от 1 януари 2027 година, който е внесен от министъра на труда и социалната политика. В работата на съвета участват още заместник-министърът на финансите Людмила Петкова и заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска.

"Данъчната политика не е само въпрос на приходи, тя е инструмент, чрез който държавата може да подкрепя семействата и децата, да насърчава отговорно поведение, да защитава общественото здраве и да осигурява по-справедливо разпределение на финансовата тежест", коментира Гълъб Донев и призова при дебатите да се гледа не само чисто бюджетният ефект, но и ползите за обществото и икономиката.

Спор за реда на дебатите

Още в началото на заседанието синдикатите и работодателските организации влязоха в спор как точно да протече обсъждането на мащабния пакет от промени. Президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров поиска обединяване на темите за по-голяма оперативност.

"За мен е важно да уточним дали можем да бъдем по-ефективни в днешното заседание, затова предложението ми е всички данъчни закони да ги гледаме като едно, в една точка, да не се въртим 8 пъти. Всъщност, който вземе думата – да говори по 8-те закона, за да бъдем по-оперативни", предложи Пламен Димитров.

Идеята срещна подкрепа от бизнеса в лицето на председателя на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов, който я определи като разумна.

"Подкрепяме да се раздели на две части. Дневният ред да бъде в две точки – едната за данъчните закони, другата за размера на минималната работна заплата. Свързани са данъчните закони, темата е една и нашите изказвания ще бъдат по-фокусирани", заяви Цветан Симеонов.

Сходна позиция зае и Станислав Попдончев от Българската стопанска камара (БСК), според когото няма нужда от отделен кръг изказвания за счетоводните правила.

"Доколкото на Комисията по бюджетна политика на НСТС по-скоро всички организации изразихме еднакви становища по двата счетоводни закона, не виждам особен смисъл да има трети кръг на изказвания за тях специално, можем спокойно да ги сложим заедно с данъчните", аргументира се Станислав Попдончев.

Срещу това обединяване обаче възрази главният икономист на Конфедерацията на труда „Подкрепа“ (КТ „Подкрепа“) Атанас Кацарчев. Той настоя дневният ред да бъде разделен на три отделни точки — данъчни закони, счетоводство и одит, и постановлението за минималната заплата, "защото иначе ще стане голяма каша за всички, които слушат".