Депутатът критикува планирания дефицит и данъчните мерки

Липса на цялостен план за управление на публичните финанси и риск от натрупване на нов държавен дълг в размер на над 10 милиарда евро. Така депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров критикува предложените от Министерството на финансите приходни мерки за Бюджет 2027 в ефира на БНТ. По думите му отделните идеи на ведомството са напълно несвързани и макрорамката ще доведе до инфлация и допълнителен натиск върху цените.

Ограничаване на дефицита като основен приоритет

Народният представител поставя акцент върху необходимостта бюджетният дефицит да бъде сведен под 2 процента през следващата година. Според него заложената в момента дупка в хазната създава сериозни рискове за икономиката.

„Като направиш 5,7 процента бюджетен дефицит, толкова голям, колкото не е имало от 20 и повече години, това означава, че теглиш огромен дълг – над 10 милиарда евро, наливаш ги в икономиката, това повишава търсенето и автоматично вдига цените“, посочва Димитров пред обществената телевизия.

„Имам чувството, че тези хора, като чуят отнякъде някаква идея, без цялостна концепция я предлагат. Няма пилот в самолета и няма цялостна концепция“, допълва депутатът.

Данъчни стимули и ДДС регистрация

Разговорът за по-високи доходи задължително преминава през ускоряване на икономическия растеж, смятат от „Демократична България“. За тази цел формацията предлага поетапно въвеждане на нулева ставка за реинвестираната печалба, което би насърчило компаниите да закупуват ново оборудване и технологии.

Увеличаването на прага за задължителна регистрация по ДДС до 75 000 евро се отчита като положителна стъпка, но партията продължава да настоява за ниво от 85 000 евро.

„Това го считаме като наш успех и общ успех. И важна стъпка за България. Но това е само една стъпка. Трябват много стъпки“, отбелязва Димитров. Той критикува и предложението за ускорена данъчна амортизация, тъй като то обхваща твърде тесен кръг от активи, докато ДБ настоява за по-широк обхват, включващ машини, оборудване и софтуер.

Данък свръхпечалба и пазарът на горива

Относно планирания 33 процента данък върху свръхпечалбите, който трябва да засегне банки, застрахователи и телекомуникационни дружества, Димитров задава въпроса защо ключови сектори са останали извън списъка.

„В обхвата на свръхпечалбата го няма петрола, първо. И второ – го няма хазартът“, подчертава той и припомня, че от партията са настоявали за по-високо облагане на хазартния сектор още при предишни бюджетни обсъждания. Допълнителен проблем според него е липсата на ясна обосновка за очакваните финансови ефекти от всяка конкретна мярка.

Депутатът изразява сериозно притеснение и от отпадането на ограничението за износ на дизел и самолетно гориво. Според него тази стъпка е направена без задълбочен анализ.

„Те без сериозен анализ махат тази забрана. И днес казват, което за съжаление е мярка в посока поскъпване на горивата. Международната криза вдига цените на горивата и ние на това не можем да влияем. Но можем да влияем на българските фактори“, завършва Димитров.