Париж затвори вратата за предоговаряне на "френското предложение" за Северна Македония
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

Преговорната рамка за Скопие остава непроменена
Френският посланик в Северна Македония Кристоф Льо Риголер категорично отхвърли възможността за промяна на преговорната рамка за членство на страната в Европейския съюз.
"Позицията на Франция е ясна. Членството на Северна Македония в ЕС е в интерес на всички. Всеки трябва да разбере това, да направи необходимото, за да можем заедно да постигнем онази цел, от която ще спечелим всички. Компромисът от 2022 година, който често се нарича „френско предложение", беше приет и от македонските власти. Нашата позиция беше ясна – няма да отваряме отново предложението, то няма да бъде предоговаряно, трябва да се спазва", заяви Риголер.
Сложният процес на европейска интеграция
Дипломатът подчерта, че е трудно да се осигурят абсолютни гаранции за процеса на европейска интеграция поради сложността му и необходимостта 27 държави членки да постигнат единодушие в различни етапи от преговорите.
Според посланика все пак "има поле за дипломатическа дейност", но тя трябва да се осъществява "без натиска на населението".
"Мисля, че в настоящия контекст, от една страна, с предизвикателствата, през които преминава европейският континент, свързани със сигурността, смятам, че Северна Македония и България трябва да започнат процес за възстановяване на доверието. Мисля, че трябва да работим заедно за отношения, които са от полза и за двете страни", поясни още Кристоф Льо Риголер.
Преговорната рамка, известна като "френското предложение", е ключов документ за започването на същинските преговори между Скопие и Брюксел. Документът беше предложен по време на френското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2022 година като компромисно решение за преодоляване на българското вето върху европейската интеграция на Северна Македония.
Позицията на Париж идва в момент, когато новото правителство в Скопие, водено от ВМРО-ДПМНЕ, многократно заяви намерението си да предоговори части от рамката, особено тези, свързани с конституционните промени и въпросите за идентичността.























