Пациентите плащат 34% от здравните услуги от джоба си, докато Касата прехвърля средства за догодина

Парадокс в управлението на здравните финанси разкри стенограма от заседание на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Близо 10 милиона лева, предвидени за специализирана извънболнична помощ през 2025 г., ще останат неизразходвани. В същото време българите продължават да доплащат най-висок процент от джоба си за здраве в целия Европейски съюз.

Новината стана ясна след заседание на надзора, проведено на 7 декември тази година. Според официалния протокол, неизползваните средства за направления няма да бъдат загубени, а ще се прехвърлят като авансово плащане за следващия бюджетен период.

"Сумата ще бъде използвана и изплатена авансово за следващата финансова година. Поради това процентът на увеличение на средствата е леко намален. Този подход позволява предварително осигуряване на част от разходите по бюджета за 2026 г.", обясни Ганка Аврамова, директор на дирекция "Бюджет и финансови параметри" в НЗОК.

Спор за "икономиите"

Решението предизвика остра реакция по време на заседанието. Професор Григор Димитров, член на Надзорния съвет, категорично възрази срещу определението на тези средства като "спестени".

"Доц. Стефановски, бих искал да получим справка за неусвоените средства от СИМП (Специализирана извънболнична медицинска помощ). От една страна, гражданите остават недоволни, че не могат да използват определени здравни услуги, а от друга - се отчита неусвояване на средства", заяви проф. Димитров по време на обсъждането.

Според него е недопустимо да се говори за излишък, когато хиляди пациенти ежедневно получават отказ за направление под претекст, че "лимитите са изчерпани".

Тревожна статистика за разходите

Ситуацията с неусвоените милиони контрастира рязко с реалността за българския пациент. Данни на Евростат и анализ на "Хелт Метрикс" показват, че около 34% от всички разходи за здравеопазване у нас се покриват директно от домакинствата.

Към момента един здравноосигурен българин плаща средно по 790 лева годишно за лекарства, прегледи и доплащания в болниците. Прогнозите са още по-песимистични – до 2040 година тази сума се очаква да скочи с над 300 лева, достигайки нива от над 1100 лева лични средства на година.

Бягство към частния сектор

В основата на проблема стои и ниското заплащане на лекарите по здравна каса. Докато един преглед с направление се реимбурсира от НЗОК на стойност около 50 лева, в частния прием цените започват от 80 лева и често достигат до 200 лева при включване на допълнителни изследвания.

Това принуждава много специалисти да не сключват договори с Касата, което допълнително ограничава достъпа на пациентите до безплатна помощ, въпреки наличието на "свободни" средства в бюджета на институцията.

Управителят на НЗОК доц. д-р Петко Стефановски е поел ангажимент да изготви исканата справка за неусвоените средства, но конкретен срок за това не е посочен в стенограмата.