След тежко детство младата жена вече е студентка в Русенски университет

От Националната асоциация за приемна грижа споделиха по повод 24 май вдъхновяващата история на младата Снежина Янкова. Момичето, което е отгледано от приемни родители след тежко детство в институции, в момента е студентка и се обучава за медицинска сестра в Русенския университет. Целта на инициативата е да даде надежда на хората, които преминават през трудни житейски изпитания.

Трудностите в началото и животът в дом

Снежина споделя откровено за първите години от живота си, белязани от несигурност в биологичното ѝ семейство, където често е имало лишения и конфликти. По-късно тя и сестра ѝ попадат в дом за деца, лишени от родителска грижа. Въпреки осигурените подслон и храна, усещането за изолация и липса на истински дом остава.

Снежина Янкова: "Много хора си мислят, че когато едно дете бъде изведено от трудна семейна среда, всичко вече е наред. Но истината е, че болката и страхът си остават вътре в теб. Светът ми беше ограничен между стените на сградата и двора навън."

Розовото колело и новият дом

Промяната в живота на момичето настъпва с появата на нейното приемно семейство. Първоначалният страх от непознатото постепенно отстъпва пред грижата и търпението на приемните родители. Снежина получава своя собствена стая и първото си розово колело, което за нея се превръкна в символ на свободата и подкрепата.

Снежина Янкова: "Помня как приемната ми майка ме учеше да карам на улицата. Държеше колелото, докато аз треперех от страх, а после неусетно ме пусна. И до днес този спомен е символ за живота ми - някой ме подкрепяше, докато повярвам, че мога сама."

Решаващ момент за изграждането на доверието е ситуация, в която се появява възможност децата да бъдат върнати в биологичното им семейство. Когато това не се случва, приемните родители категорично заявяват желанието си да ги задържат, доказвайки своята безусловна привързаност.

Мечтата за медицината

Интересът на младата жена към природните науки я насочва към Русенския университет, където тя избира да учи за медицинска сестра. Участието ѝ в национално състезание по биология ѝ отваря вратите към реален опит в болнична среда, където работи като помощник и се уверява в правилното си професионално решение.

Снежина Янкова: "Днес знам, че без приемната грижа вероятно нямаше да стигна дотук. Нямаше да имам тази увереност, тази дисциплина и този стремеж да се развивам. Аз намерих своя лъч надежда и благодарение на това днес не просто оцелявам. Днес имам мечти, посока и бъдеще."

Момичето е категорично, че подкрепата за децата от приемни семейства трябва да започва още на 16-годишна възраст, за да бъдат те адекватно подготвени за самостоятелния живот след напускане на системата.