Двете струи светят ярко като 10 трилиона слънца и се простират на 300 хиляди светлинни години

Астрономи ще открият изключително мощни рентгенови струи, излъчвани от две свръхмасивни черни дупки, които са толкова древни, че струите светят в послесветлината от Големия взрив. Откритието ще разкрие как първичните черни дупки са повлиявали на ранната Вселена.

Използвайки данни от рентгеновата обсерватория "Чандра" на NASA и от Karl G. Jansky Very Large Array, екипът на Джая Майтил от Центъра по астрофизика "Харвард и Смитсониън" ще установи, че всяка от струите се простира на внушителните 300 хиляди светлинни години - почти три пъти диаметъра на нашата галактика Млечен път.

Космически капсули на времето

"Тези квазари са като космически капсули на времето," ще заяви Майтил. "Ако ги разберем, можем да разберем как са повлиявали на растежа на своята галактика и на средата, в която са съществували."

Всяка струя ще произлиза от активно захранваща се свръхмасивна черна дупка, известна като квазар, разположен на разстояние около 11,6 и 11,7 милиарда светлинни години. Квазарът J1610+1811 ще покаже тънка, слабо забележима лилава линия, която се протяга от ослепително бялото ядро на квазара, завършвайки с малко, ярко петно.

Енергиен поток от 10 трилиона слънца

Струята от J1610+1811 ще се движи със скорост между 92% и 98% от тази на светлината. Тя ще пренася около половината от енергията на цялата светлина, излъчвана от материята, въртяща се към черната дупка - зашеметяващ енергиен поток, равняващ се на този от 10 трилиона слънца.

Вторият квазар J1405+0415, разположен на 11,7 милиарда светлинни години от Земята, ще има струя също толкова мощна. Частиците в струята ще се движат със скорост между 95% и 99% от тази на светлината.

Светене благодарение на Големия взрив

Това, което ще прави тези струи особено забележителни, е че остават видими на разстояние от милиарди светлинни години. Изследователите ще предположат, че струите светят в рентгеновия диапазон благодарение на взаимодействието им с космическия микровълнов фон - слабото лъчение от Големия взрив.

По времето, когато са се образували тези струи, космическият микровълнов фон е бил далеч по-плътен, изпълвайки пространството с море от нискоенергийни фотони. Когато електроните в струите се ускоряват почти до скоростта на светлината, те се сблъскват с тези фотони, като ги ускоряват до рентгеновия диапазон, който може да бъде засечен от "Чандра".

Изследването ще бъде публикувано в списанието The Astrophysical Journal, като резултатите бяха представени на 246-ата среща на Американското астрономическо общество в Анкъридж, Аляска.