Революционерът е бил многостранна личност

На 2 септември се отбелязват 135 години от кончината на Захари Стоянов – едно от най-забележителните имена в българската история, познат като революционер, политик, журналист и писател. Роден под името Джендо Стоянов Джедев през 1850 г. в скромно овчарско семейство в село Медвен, Сливенско, Стоянов отраства с непримирим дух и жажда за просвета, които го водят до образователни институции във Варна и Русе.

Захари Стоянов е сред участниците в легендарната Хвърковата чета на Георги Бенковски, както и историограф на Априлското въстание. Най-яркото му литературно наследство е безспорно книгата „Записки по българските въстания“, но той също така създава биографии на великите български революционери Ботев и Левски, както и оставя ценни свидетелства за Хаджи Димитър и Стефан Караджа. С тези произведения Стоянов разширява и задълбочава разбиранията за българската революционна история.

Вторият забележителен етап от живота му е свързан с активното му участие в съединението на Княжество България с Източна Румелия – акт, който бележи върхов момент в националната ни история.

В предаването „Нашият ден“ на Българското национално радио (БНР) беше отбелязана годишнината от смъртта на Захари Стоянов със записи от Златния фонд на радиото. В тях литературният критик Ефрем Каранфилов очертава портрета на българския революционер, а проф. Симеон Янев, в интервю от 2003 година, нарича „Записки по българските въстания“ „най-необичайната книга в българската литература“.

В ефира на предаването участие взе и д-р Искрен Великов, уредник на къща-музей „Захари Стоянов“ в Русе, който разказа за пъстрата и многолика личност на Стоянов. Според д-р Великов, Захари Стоянов умело съчетава епичното и книжовното, като превръща българското революционно движение в централна тема на своето творчество.

Пристигайки в Русе с намерението да учи, но неспособен да се запише в държавното училище, Стоянов започва работа като абаджия. Скоро след това той се включва в дейността на читалище „Зора“, което тогава служи за прикритие на революционния комитет в града, и става част от революционната организация, разказва д-р Великов.

Един любопитен факт от литературната дейност на Стоянов, който оказва съдбоносно влияние върху живота му, е написването на произведението „Искендер бей“. В него той остро осмива княз Александър, след като през 1881 г. последният отменя новата българска конституция. Тази творба принуждава Стоянов да напусне Княжество България и да се премести в Източна Румелия.

Д-р Великов завършва с призив да си спомним за всички национални герои, които, като Захари Стоянов, са дали своя принос за свободата на България.