От тайния прототип до масовото ядрено оръжие на САЩ
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

Равносметката 70 години след ядрения опит "Cherokee"
Преди точно 70 години – на 20 май 1956 година, Съединените американски щати (САЩ) извършват първия си успешен опит за спускане на термоядрено оръжие от въздуха. Изпитанието, кодирано под името "Cherokee", се провежда над остров Чарли в атола Бикини, разположен в Тихия океан. Операцията има за цел да демонстрира пред света възможностите на американската стратегическа авиация в разгара на Студената война, но дълго време официалните власти укриват тежък навигационен гаф, застрашил живота на десетки учени и военни на земята.
Навигационна грешка извън предвидената цел
Разсекретените впоследствие документи на Агенцията за намаляване на заплахите в отбраната на САЩ разкриват сериозен инцидент по време на детонацията. Бомбардировачът "B-52", управляван от майор Дейвид Кричлоу, пуска термоядреното устройство TX-15-X1 от височина близо 15 000 метра. Поради грешка в навигацията обаче, бомбата избухва на цели 6,4 километра (4 мили) встрани от планираната цел, като детонира над остров Наму.
Този провал излага на пряка опасност разположения наблизо военен персонал. Хората са били позиционирани с гръб към първоначално набелязаната точка на взрива и се оказват изненадани от неочакваната посока на ударната вълна. Експлозията е с колосална мощност от 3,8 мегатона, а образувалата се пушечна гъба се издига на височина от близо 28 650 метра.
Преди този опит американските служби пет пъти отлагат мисията поради лоши атмосферни условия, опасявайки се от повторение на трагедията от 1954 година с теста "Castle Bravo". Тогава неконтролируемо радиоактивно замърсяване порази стотици местни жители и японски рибари. Затова за операция "Redwing" е наложен строг енергиен бюджет, но навигационният гаф отново поставя сигурността на карта.
Протести в Япония и международен отзвук
Новината за ядрения опит веднага предизвиква остра реакция в Азия и Европа. Според тогавашните съобщения на агенция "ТАСС", в Япония избухва масова вълна от недоволство. Съветът за борба за забрана на атомното и водородното оръжие в Хирошима изпраща официален протест до американския президент Дуайт Айзенхауер. Представители на японската рибна индустрия, водени от Исао Коиде, заявяват публично, че „сегашните опити на Съединените американски щати с водородно оръжие нанасят сериозни щети на японския риболов“.
Европейският печат също изразява дълбока тревога. Британският вестник "Дейли мейл" предупреждава за непредсказуемото разсейване на радиоактивния прах в атмосферата и настоява, че е „време да се постигне международно споразумение за определяне на времето и броя на опитите с ядрено оръжие“. От своя страна "Манчестър гардиън" критикува икономическото разхищение, посочвайки, че изразходваната за експлозии ядрена енергия би била напълно достатъчна за захранването на една модерна атомна електроцентрала.
Политическият сблъсък във Вашингтон
В самите Съединени щати събитието се превръща в разделителна линия между управляващи и опозиция. На пресконференция във Вашингтон президентът Дуайт Айзенхауер се опитва да успокои обществеността, определяйки теста като успешен. Той подчертава, че взривената бомба е със значително по-малка мощност от предходните и че целите на Комисията по атомна енергия са изпълнени.
В същото време обаче, влиятелни сенатори подлагат на критика действията на Белия дом. Сенаторът Естес Кефовър призовава за незабавни преговори с Москва, като заявява, че „ужасът, който всява водородната бомба, трябва да бъде използван като най-силен аргумент в полза на мира“. Той добавя изрично: „Ние не можем да поемем сами подобна отговорност“. Неговият колега Адлай Стивънсън допълва критично, че САЩ са загубили част от международното си уважение и сила през последните години и трябва да възстановят позициите си чрез дипломация, а не чрез демонстрация на разрушителна мощ.
Въпреки протестите и вътрешните гафове, тестваното тогава устройство TX-15-X1 не остава само прототип. Впоследствие то влиза в масово производство и под наименованията Mk-15 и Mk-39 се превръща в основна част от американския стратегически арсенал в най-напрегнатите години на противопоставяне със СССР.























