Любослав Костов: Пазарът у нас се превърна в свободия
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0
Синдикатите настояват за спешно изсветляване на търговските надценки
Държавата най-после признава наличието на сериозен проблем със спекулативното нарастване на цените у нас. Това заяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов пред bTV след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което бяха обсъдени ключови законови мерки срещу порочните търговски практики.
Край на моралния вакуум
Работодатели и синдикати сблъскаха позиции относно промените в законодателството, които целят да предоставят повече правомощия на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП). Според Костов новите текстове са закъсняла, но критично необходима стъпка към пазарна регулация.
"Най-накрая някой реши да прави нещо с това, че цените растат непрекъснато. Най-накрая някой реши да сложи някакви етични норми и справедливост като фундамент за развитие на свободния пазар, тъй като до момента имахме един морален вакуум. Пазарът не беше свободен, а имахме свободия" , коментира икономистът.
Изсветляване на ценообразуването
От КНСБ са категорични, че в момента по щандовете в страната масово се прилагат нереални надбавки, които бъркат дълбоко в джоба на потребителите.
"Има надценки, които са спекулативни. Идеята на тези законопроекти е да се изсветли ценообразуването, за да може да знаем каква част от цената на килограм сирене е обективна, а каква – спекула" , обясни Костов.
Синдикалната организация провежда собствено наблюдение на 700 търговски обекта в 28 области през последната една година, за да следи динамиката на поскъпването.
"Всеки месец правим пресконференции, на които алармираме. Наричаха ни нас спекуланти и че са ни грешни данните, а сега изведнъж и властта призна, че има проблем с цените. Това е първа стъпка" , допълни финансистът.
Според него е напълно погрешно да се смята, че бюджетният дефицит е пряк резултат от ръста на заплатите и пенсиите. Истинският проблем за държавната хазна, по думите му, се крие в нереализираните инвестиционни намерения, а не в доходите на хората.
