Очакванията към кабинета на Гюров надхвърлят правомощията на служебно правителство
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0
Тихомир Безлов предупреждава за институционален конфликт заради евентуално искане срещу Борислав Сарафов
Служебният кабинет, ръководен от премиера Гюров, е изправен пред сериозен риск да се отклони от конституционния си мандат за организиране на честни избори, влизайки в директна институционална война с прокуратурата. Това става ясно от коментара на главния експерт по програма „Сигурност“ в Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов пред предаването "Пресечна точка" по телевизия "NOVA".
Политически амбиции вместо административен контрол
Според анализатора правителството трябва да демонстрира инициативност, за да тушира общественото недоволство.
"За да има по-малко недоволни, е необходима активност още от самото начало", заяви Тихомир Безлов, цитиран от "NOVA".
Зад този призив обаче прозира очакване за действия, които традиционно не са в правомощията на един служебен кабинет. Основен фокус в публичното пространство се поставя върху евентуално искане за отстраняване на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов – ход, който открито се подкрепя от настоящия служебен министър на правосъдието Андрей Янкулов.
Институционален сблъсък и казусът "Петрохан"
Вместо да се концентрира върху икономическата стабилност и организационните изборни въпроси, кабинетът рискува да блокира работата си в безпрецедентен конфликт с Висшия съдебен съвет. Самият Безлов изрази съмнение доколко съдебните кадровици биха подкрепили подобна инициатива за отстраняване на обвинител номер едно.
Същевременно идеята за привличане на външни експерти по разследването на случая "Петрохан" създава опасен прецедент. Подобна стъпка индиректно внушава недоверие към капацитета и обективността на националните разследващи органи и обслужва предизборен политически дневен ред.
Алтернативната цена на политическата нестабилност
Фокусирането на служебната власт върху дългосрочни политически битки и кадрови рокади генерира институционална нестабилност. Тази алтернативна цена в крайна сметка се плаща от бизнеса и гражданите чрез забавени структурни реформи и липса на предвидимост. Превръщането на кабинета в инструмент за разчистване на сметки може да компрометира основната му задача – гарантирането на прозрачен и честен изборен процес в страната.























