Служебният правосъден министър рискува тежък институционален конфликт

Служебният вицепремиер и министър на правосъдието Андрей Янкулов обяви директен сблъсък с ръководството на прокуратурата. Той насрочи извънредно заседание на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) за 26 февруари, като единствената точка в дневния ред е определянето на нов временно изпълняващ функциите на главен прокурор на мястото на Борислав Сарафов. Това действие обаче изправя назначеното административно правителство пред тежък институционален конфликт и повдига въпроси около легитимността на предстоящите решения.

Аргументите за отстраняване

В мотивите си за безпрецедентния ход правосъдният министър се позовава на становище на Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Според висшите магистрати след 21 юли 2025 година страната не разполага с легитимно изпълняващ функциите на главен прокурор.

"Състояние, при което върховните съдии не признават главния прокурор, е нетърпимо в правовата държава", категоричен е Андрей Янкулов. Той допълва, че през последните три години Борислав Сарафов не е предприел нито едно действие, което да изгради обществено и професионално доверие в институцията. Като основен провал служебният вицепремиер посочва липсата на реални резултати в разплитането на мрежата за паралелно правосъдие около казуса "Осемте джуджета" – задача, която самият Сарафов определи като ключова при заемането на поста.

Структурният капан на ВСС

Въпреки решителната заявка за промяна, ходът на служебния министър крие сериозни структурни рискове. Андрей Янкулов възлага задачата по отстраняването на Борислав Сарафов на същия кадрови орган, чийто мандат отдавна изтече и който през последните години демонстрира твърда подкрепа за статуквото в държавното обвинение. Подобно искане на практика легитимира съвета в настоящия му състав, като същевременно изисква от неговите членове сами да признаят досегашното си бездействие за грешка.

Тази стратегия създава предпоставки за мощна съпротива. Ако ВСС откаже да изпълни искането на правосъдния министър, служебното правителство ще претърпи сериозен политически удар. От друга страна, ако съветът избере нов временно изпълняващ функциите главен прокурор, това отново ще бъде фигура, посочена от същите кадровици. Това логично поражда съмнения дали целта е реална реформа, или просто преразпределение на влиянието в системата преди предстоящите предсрочни избори.

Заемайки ролята на активен участник в кадровите процеси на съдебната власт, служебният кабинет надхвърля основното си задължение – да организира честен вот. Подобен ход нагнетява напрежението в държавата в период, когато липсва действащ парламент, който да служи като коректив на подобни институционални сблъсъци.