Болниците продължават да източват милиони чрез мъртви души

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на практика признава невъзможността си да се справи самостоятелно с масовите злоупотреби в здравеопазването, прехвърляйки тежестта на контрола върху самите пациенти. Чрез масирана информационна кампания държавната институция призовава гражданите да използват мобилното приложение "Е-Здраве", за да одитират сами собствените си медицински досиета и да подават сигнали при открити нередности.

Тази дигитална инициатива се представя като иновативно решение, но на практика осветлява дълбоките структурни дефекти на системата, финансирана чрез клинични пътеки. Моделът, който плаща "на парче", създава постоянен икономически стимул за отчитане на дейност, която никога не е била извършена – практика, известна в сектора като "фантомни прегледи" или "мъртви души" в болничните отделения.

Илюзията на дигиталния контрол

Според официалната информация от НЗОК, достъпът до електронното пациентско досие превръща гражданите в "активни участници в процеса на контрол". Институцията разчита, че болният човек ще има времето, ресурсите и дигиталната грамотност да проверява всяка отчетена рецепта, преглед при специалист или дентална услуга. Когато бъде установено разминаване, системата предвижда подаване на жалба, по която районните каси имат двумесечен срок за извършване на проверка.

Този подход обаче изключва огромна част от уязвимите групи – възрастните хора и жителите на малките населени места, които често стават най-лесните жертви на документални измами от страна на недобросъвестни изпълнители на медицинска помощ.

Най-честите схеми за източване

Анализът на жалбите разкрива ясно къде системата се пропуква най-често. При общопрактикуващите лекари масовата практика е отказът за издаване на направление за специалист и неправомерното изискване на такси за услуги, които вече са платени от здравните вноски – като издаването на болнични листове и електронни рецепти.

При лекарите специалисти и в болничната помощ фокусът на злоупотребите се измества към директното източване на публичен ресурс. Там преобладават сигналите за отчетена, но неизвършена дейност, както и за изнудване на пациентите да доплащат за медицински услуги и консумативи, които са напълно покрити от съответната клинична пътека.

От касата твърдят, че въведеният автоматичен контрол в Националната здравноинформационна система (НЗИС) ограничава техническите грешки при изписването на лекарства. Институцията обаче не коментира честите сривове на същата тази система, които редовно блокират работата на лекарите в цялата страна. При доказване на нарушения, директорите на районните каси налагат финансови санкции и изискват възстановяване на средствата, но тези административни актове масово се обжалват в съда, което допълнително забавя и обезсилва наказателния ефект.