Експерти обединяват биология и култура в единна теория

Мащабно научно изследване, публикувано в престижното списание "Science", преобръща досегашните представи за произхода на човешката реч. Учените доказват, че езикът не е резултат от внезапен еволюционен скок, а е продукт на дълготрайно сближаване между биологичните способности и културното учене.

Биология и култура в едно

Международен екип от изследователи, воден от специалисти от Еврейския университет в Йерусалим и института "Макс Планк", предлага нова рамка за разбиране на езиковата еволюция. Според тяхната теория езикът е биокултурен феномен, който не може да бъде обяснен само с една генетична мутация или само с културни фактори.

"Най-важното е, че нашата цел не беше да измислим собствено обяснение за езиковата еволюция", заяви първият автор на проучването Инбал Арнон от Еврейския университет в Йерусалим.

Според Арнон целта на екипа е била да покаже как многостранните перспективи, съчетани с нови данни, могат да хвърлят светлина върху един от най-старите научни въпроси.

Краят на търсенето на "липсващото звено"

Учените твърдят, че комуникацията е възникнала в пресечната точка на няколко ключови способности:

• Произвеждане на нови звуци (вокално обучение);

• Разпознаване на модели;

• Формиране на сложни социални връзки;

• Предаване на знания между поколенията.

"Вместо да търсим това едно специално явление, което отличава хората, можем да идентифицираме всички различни аспекти на езика и да ги изучаваме не само като черти на нашия собствен вид, но и в животни от различни клонове на еволюционното дърво", коментира съавторът Саймън Фишър от Института за психолингвистика "Макс Планк".

Влияние върху бъдещето на AI

Откритието има сериозни последици за развитието на изкуствения интелект. Изследването показва, че комуникационните системи стават сложни не чрез еднократен пробив, а чрез постепенно социално взаимодействие. Това предполага, че моделите на AI, които са проектирани да учат по по-интерактивен и "човешки" начин, биха могли да развият много по-естествени комуникационни умения от сегашните системи.

Нови хоризонти за детското развитие

Биокултурният подход предлага и нови методи за диагностика и лечение на комуникационни нарушения при децата. Вместо да се разглеждат езиковите проблеми като едно цяло, специалистите ще могат да идентифицират кои специфични компоненти – като социална мотивация или разпознаване на звукови модели – не функционират правилно при състояния като аутизъм или афазия.