Ново изследване доказа двойния стандарт при храните в ЕС
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0
Ново проучване на Европейската комисия, проведено в България и в още 9 страни от ЕС, доказа за пореден път - двойни стандарти при храните има.
Кисело мляко, бисквити, шоколад, чипс, кока-кола, кафе, купени у нас, в Испания, Чехия, Дания, Унгария и т.н. - уж са от една и съща марка, а миришат различно и вкусът е различен, дори цветът им понякога се отличава. Оказва се например, че в България чипсът е по-солен, но пък фантата е по-диетична (с по-малко захар) от това, което пият италианците, пише Сега. Чувствителни отлики има при лимонадата, студения чай, разтворимото кафе, при захарта в зърнените закуски и при солта в сиренето за мазане, отбелязват авторите на анализа.
Сравнителното изследване обаче разкрива, че разликите не следват някакво ясно географско разпределение. Вижда се и друго - че не става дума точно за двойни стандарт, а за много разновидности, и че оста на разделението не е непременно между бедни и богати държави.
Националните версии на фантата портокал например са цели осем - при взети от 10 държави проби. В Дания портокаловият сок в газираната напитка е само 4.5%, у нас е 5%, а в Холандия достига 12%. Разнообразие има и във влаганите подсладители - у нас фантата наред с фруктоглюзен сироп съдържа захарин и цикламат. В Белгия слагат захар, аспартам и ацесулфам К, а в естонската напитка има само портокалов сок и захар.
В сегашното проучване (предното беше през 2018 г.) са включени 20 стоки - вкл. зърнени закуски, сирене за мазане "Филаделфия", майонеза, студен чай, шоколад с лешници, пудинг на прах "Д-р Йоткер", "Киндер Пингуи", разтворимо кафе и др. От всеки продукт са били закупени опаковки в 5 до 10 държави, за да се види има ли разлики - в етикета, опаковката, съдържанието - и какви са те. Специално жури е чело етикетите, разглеждало е и опитвало изделията, за да направи съпоставка. При 10 марки храни, т.е. в половината от всички изследвани, са били установени значителни сериозни вариации. Стоките са били купени и доставени през септември, а тестването им е протекло през октомври-ноември.
Причините за нееднаквите проби са не една и две и определено не може да се твърди, че разликите се дължат основно на това, че производителите дават по-добро качество в по-богатите държави, а на по-бедни клиенти като българите "пробутват" по-евтини версии. По-скоро фирмите наистина адаптират изделията си според вкусовете на потребителите и предпочитат да влагат суровини и материали, произвеждани в съответната страна. Разлики може да се усещат дори и само защото заводите в различните държави използват различни машини за преработка.
КЪДЕ КАКВО
Пепси-колата в България, Хърватия, Словения съдържа гума арабика, а в Дания, Латвия, Словакия - не.
Инстантното кафе "3 в 1" на "Якобс" също има национални особености. В Дания съдържанието на разтворимото кафе е 8%, а захарта е 52%, в България кафееното съдържание е 10%, а захарта е кафява и е само 17%, в Естония, Унгария, Словакия кафето е 15%, а захарта е 62 на сто. Комисията по сравняването е отбелязала, че нашата разновидност прави повече каймак и е средна по сила.
Картофеният чипс Lay's Potato Chips Salted/Nature се оказва най-мазен у нас - 35% мазнини при 30% в белгийския вариант.
Майонезата Heinz съдържа 68% олио (направено от рапица) в Италия и Нидерландия, в Испания мазнината е същият процент, но е от соя, а литовската е с цели 78% мазнина от рапица.
В киселото мляко "Активия" на "Данон" съдържанието на калций варира от 121 мг на 100 г в Унгария до 167 мг в Словакия и Нидерландия.
Испанската фанта портокал е най-диетична - само 81 kJ/100g; докато италианците и белгийците получават над 200 килоджаула, изпивайки 100 г (което се обяснява с различното количество захар - от едва 4.5 г на 100 грама напитка в Испания до близо 12 г в Италия). При нас енергийната стойност е 187 kJ/100g.
ПРОМЕНИ
През 2017 г. Еврокомисията издаде насоки за прилагане на европейското законодателство за защита на потребителите заради съмнения за двойно качество на хранителните стоки в различните страни от ЕС. Година по-късно комисията предложи допълнителни правила, които да регламентират кога разликата в качеството е недопустимо подвеждане на потребителя. Тези уточнения трябва да бъдат приети от всяка държава членка до юни догодина.
До кога ще съществуват частни паркоместа на общинска улица?
До кога ще съществуват частни паркоместа на общинска улица?
Ернестина Шинова: Не трябва да се вдигат цените на билетите...
До кога ще съществуват частни паркоместа на общинска улица?
Пролетен бал организираха в русенския съд