Властта прибира все повече пари от работещите, докато ги залъгва с "пътни карти" и "нови модели"

Управляващите отново ни готвят поредната пенсионна "реформа" – дума, която напоследък все по-често слагаме в кавички, защото с истинска реформа няма нищо общо. Както обикновено, прекрасно звучащите обещания за "подобряване на ефективността и устойчивостта на пенсионната система" се свеждат до две неща – още по-високи осигуровки и още по-късно пенсиониране.

Държавата скоро ще ни зарадва с "Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система", която ще излезе след шест месеца. Някои управници дори споменават за "нов пенсионен модел" – термин, целящ да заблуди измъчените данъкоплатци, че този път наистина ще се случи нещо различно.

"Това не е реформа, още по-малко пък нов пенсионен модел. Смяна на модела е да се премине от предимно разходопокривен модел към капиталонатрупващ," коментира Петър Гецов в социалните мрежи.

Когато разгърнем политическия евфемизъм "реформа", виждаме простичката истина – ще ни накарат да работим повече, да плащаме повече и да чакаме още по-дълго за жалките пенсии, които получават днешните пенсионери. Както саркастично отбелязва Гецов: "Още бой по работещите, които да бачкат докато са живи, докато държавата прибира по-голямата част от парите, които изкарват."

Защо политиците се страхуват от истинска реформа

Реалната алтернатива е очевидна и доказана в редица държави – капиталонатрупващ модел, при който парите отиват в лична сметка, а не в бездънната яма, наречена "солидарен фонд".

"Вместо парите да отиват в общ кюп и ако се гътнеш преди пенсия спестяванията ти да изчезват, вноските ти да отиват по твоя лична сметка и да се инвестират според твоите указания така че да се увеличават. Какъвто е моделът в САЩ," обяснява Гецов.

Предимствата на такъв модел са очевидни дори за неикономисти – край на укриването на осигуровки, защото всеки ще вижда каква връзка има между платеното и полученото; прозрачност на натрупванията; възможност за пенсиониране когато решиш, стига да имаш нужните средства; запазване на неизползваните пари за наследниците.

Но има една малка подробност, която прави такава реформа неосъществима – децата в политическия пясъчник ще загубят любимите си играчки.

Чиновници на топло в НОИ

"Този модел дава многобройни предимства за работещите, но никакви за управляващите, тъй като едни десетки милиарди няма повече да минават през тях. Няма да могат да се тупат в гърдите как са увеличили пенсиите или са дали повече на този или онзи," разкрива неудобната истина анализаторът.

Бонус от такава реформа би било и свиването на НОИ – институцията, известна повече с опашките и бюрокрацията, отколкото с адекватните пенсии. Гецов е безпощаден: "А НОИ ще се закрие и множеството хрантутници там, които в момента ни правят на луди, ще трябва да си търсят истинска работа. Затова и никой политик не предлага такава реформа."

Докато чакаме поредния удар по джобовете на работещите и поредното отлагане на заслужената почивка, може би е добре да запомним основното правило на българската пенсионна система – работи докато можеш да ходиш, плащай докато можеш да дишаш, не питай къде отиват парите ти.