Над 140 скални обители от Средновековието се крият в каньоните на Русенски Лом и притоците му

В Североизточна България река Русенски Лом и нейните притоци са изваяли един от най-красивите скални пейзажи в страната, където се крият десетки средновековни манастири и църкви. Освен известните Ивановски скални църкви и Басарбовския манастир, в каньоните на Поломието се намират още много малко познати духовни обители, достъпни само по стръмни пътеки.

"Благодарение на доброволчески инициативи за поддържане на проходимостта в долината, туристите могат да достигнат до много интересни обекти," разказва Евгени Георгиев, уредник в Регионалния исторически музей в Русе, който от години изучава тези скални съкровища.

Нисовският манастир и неговите тайни

Един от най-впечатляващите комплекси е големият Нисовски манастир по река Малки Лом, на около шест километра от село Нисово. До скалния манастир води живописен преход, по време на който се минава край Малкия Нисовски манастир - вероятно част от по-голям скален център.

За достигане до основната църква е изградена "Виа Ферата" - система от метални въжета, мостове, стълби и парапети, която дава достъп до труднодостъпните скални терени. С водач и подходяща екипировка може да се достигне до добре запазен храм без стенописи, но с отлично съхранени абсида и олтар.

"След 10-15 минути се стига до основната част на големия Нисовски манастир, с възможност за изкачване по старите монашески стълби до главната църква," обяснява Георгиев.

Калугерицата и древните надписи

Нагоре по Бели Лом се намира Калугерицата - скален храм с добре запазена олтарна част, множество килии и стенописи. Особено интересен е надписът с името Испор - народностната форма на името на хан Аспарух.

Близо до устието на Черни Лом пък е скалният манастир Грамовец, с удобна пътека, парапети и една от най-просторните скални църкви с куполен таван - рядкост за този тип храмове.

Червенският комплекс - духовна лавра

Около Средновековния град Червен се намира най-сложният манастирски комплекс - истинска "плетеница" от обители, вкопани високо в скалите. Сред тях е "Москов дол" с църква и стенописи от втората половина на XIV век, както и кръстените от местните хора "Голям рай манастир", "Малък рай манастир", "Кошута", "Манастир църква" и "Червенски манастир".

Смята се, че тук е съществувала лавра, която свидетелства за силно организиран монашески живот през Второто българско царство.

Исихазмът и скалните обители

"Най-общо може да кажем, че появата на тези обители вероятно е по времето на късната античност IV-VI век, но са поетапно и многократно преизползвани," обяснява Георгиев. "Големият апогей е при Второто българско царство, вероятно и заради царската подкрепа. Ивановският манастир е основан с щедрото дарение на цар Иван Асен II."

Основателят на исихазма в България, свети Теодосий Търновски, несъмнено е пребивавал в Долината на Ломовете. Този тип монашеско живеене в изолация съществува още от ранното християнство, а един "латентен протоисихазъм" е присъствал и преди официалното разпространение на течението през XIV век.

ЮНЕСКО и туристическият потенциал

Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО като един от деветте такива обекта в България. Те са най-посещаваният обект на Регионалния исторически музей в Русе.

Долината на река Русенски Лом и нейните притоци крие повече от 140 скални манастира, килии и църкви, които превръщат региона в едно от най-значимите духовни средища от Средновековието. Много от тях остават непознати за широката публика, но постепенно се разработват маршрути и се подобрява достъпността им за любителите на историческия туризъм.