"Климатичният данък" за България: 4 жертви, пресъхнали реки и 90% загуба на плодове

Изминалата 2025 година ще остане в историята не просто като "поредната топла", а като година на разрушителни контрасти. Докато статистиката на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) отчита средна температура с 1,2 градуса над нормата, реалната цена на климатичните промени бе платена с човешки животи, унищожено земеделие и критичен воден дефицит.

Смъртоносната цена на водата

Най-трагичният момент в годишния доклад е скрит в сухата статистика за месец октомври. След едно от най-сухите лета от век насам, есенните порои взеха четири жертви във вилно селище "Елените".

Октомври се оказа месец на екстремностите – докато лятото пресуши реките, есента донесе валежи със 172% над нормата. Този воден шок доведе до поройни наводнения по Южното Черноморие, които инфраструктурата не успя да поеме. Трагедията в "Елените" повдига отново въпроса за устойчивостта на курортното строителство пред лицето на все по-агресивния климат.

Парадоксът: Суша и пресъхнали реки

Преди да ни залеят водите, България преживя "жарко лято" – третото най-топло от 1930 г. насам. Липсата на валежи превърна реките в прашни корита. Според доклада на НИМХ:

• Река Лебница е пресъхнала още през юли.

• Реките Факийска и Ропотамо са пресъхнали през август и септември.

Това пресъхване на ключови водоизточници в Странджа и региона е ясен сигнал за уязвимостта на водоснабдяването в Югоизточна България, където водните режими стават все по-реален сценарий през летните месеци.

Аграрен колапс през април

Докато туристите страдаха от жегата през лятото, българското земеделие получи своя фатален удар още през пролетта. Априлските студове се оказаха икономическа катастрофа. В периода 6-14 април поредица от слани засегна огромна територия от над 84 000 кв. км.

Равносметката е опустошителна:

• 80-90% унищожена реколта при кайсии, череши и сливи.

• До 90% щети по ореховите насаждения в Северна България.

Този климатичен удар обяснява липсата на български плодове на пазара през 2025 г. и високите цени, диктувани от вноса.

Година на температурния стрес

2025-а беляза и нови рекорди в термичния дискомфорт. През юли бяха регистрирани масови температури над 40 градуса. Най-тежко бе положението в Сандански и село Първомай, където живакът не падна под 40 градуса в продължение на цяла седмица (21-27 юли). Дори в традиционно по-хладни райони горещите вълни станаха по-интензивни и чести.

Данните на НИМХ са категорични: климатът в България вече не е просто "умерен". Той е станал рязък, непредвидим и скъп – както за икономиката, така и за човешката сигурност.