Бившият министър призовава за нулев дефицит, но анализатори предупреждават за икономическите рискове

Бившият министър на икономиката Николай Василев смята, че въвеждането на еврото не е довело до ценови шок у нас. Според него основната причина за по-скъпите услуги е сериозният ръст на работните заплати през последната година, макар икономисти да напомнят, че бизнесът също има роля в покачването на цените, стана ясно от негово телевизионно участие.

Статистиката срещу усещането на потребителите

Василев се позовава на официалните данни за месечната инфлация през януари, която възлиза на едва 0,6%. Според него това е категорично доказателство, че мрачните прогнози за новата валута не са се сбъднали.

"Българите си харчат своето евро с Мадарския конник на монетите, а съседи от север и юг цъкат с език", заяви Николай Василев, цитиран от телевизията.

Макар числата за януари действително да показват успокояване на пазара, този прочит донякъде игнорира натрупаната инфлация през предходните две години. Прехвърлянето на отговорността за поскъпването предимно върху растящите доходи на работещите спестява факта, че част от търговците и доставчиците на услуги предварително коригираха цените си нагоре в месеците преди официалната смяна на валутата.

Предизвикателството на нулевия дефицит

В коментара си бившият вицепремиер засегна и темата за държавните финанси в условията на продължаваща политическа криза. Той изрази готовност да подкрепи служебния кабинет, при условие че бъде предложен проект за държавен бюджет без дефицит.

"Това, че нямаме бюджет няма нищо общо с еврото, а с това, че се смениха бързо 11 правителства", подчерта икономистът.

Икономическата цена на строгия баланс

Настояването за нулев дефицит е класическа и доказана макроикономическа цел, но реализирането ѝ в настоящия момент крие своите подводни камъни. Постигането на подобна рестриктивна рамка от правителство без парламентарно мнозинство най-често изисква рязко замразяване на капиталовите инвестиции. Подобна алтернативна цена може да ограничи икономическия растеж в страната и да създаде непредвидени затруднения за бизнеса, който разчита на ритмичното изпълнение на държавни инфраструктурни проекти.