Търговските вериги налагат 130% надценка на млякото

Остър сблъсък за генезиса на инфлацията, излишните разходи в държавния сектор и рекордните търговски надценки беляза дебата между бизнеса и синдикатите у нас. В ефира на предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия президентът на КНСБ Пламен Димитров и председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев представиха коренно различни виждания за това как страната ни да балансира между цените и възнагражденията, без да изпадне в дългова спирала.

Драстични разлики в надценките у нас и в Европа

Според лидера на КНСБ Пламен Димитров цените на ключови хранителни стоки в България вече надвишават тези в Германия, Франция и Нидерландия. Той посочи, че същите международни вериги, които в Германия работят с обичайна надценка от около 35%, на българския пазар си позволяват огромни надбавки.

"Защо нашият пазар позволява 130% надценки на млякото и млечните продукти във веригите?", попита реторично Пламен Димитров. Той настоя за дисциплиниращи мерки от страна на регулаторните органи, включително налагане на санкции в размер на 10% от годишния оборот на нарушителите, което възлиза на стотици милиони евро.

Председателят на АИКБ Васил Велев също потвърди наличието на нелоялни търговски практики и неравнопоставено положение при договарянето между големите вериги и българските производители. По думите му местните доставчици вече са "изчезващ вид", което води до постоянно намаляване на дела на българските храни на трапезата. Васил Велев обаче предупреди, че текстовете в подготвяните законопроекти трябва да бъдат прецизирани, за да не доведат до злоупотреби от страна на държавната администрация.

Кой помпа инфлацията – доходите или кредитите?

Между двамата събеседници избухна сериозен спор относно връзката между растежа на заплатите и нивата на инфлацията. Васил Велев цитира данни на служебното правителство, според които през първото тримесечие за заплати в бюджетния сектор са платени с 580 милиона евро повече, което на годишна база прави потенциален разход от 2,3 милиарда евро. Представителят на бизнеса подчерта, че през последните четири години възнагражденията растат с между 10% и 14% годишно, докато производителността на труда отчита ръст от едва 1% до 2%. По думите му доходите у нас са на ниво 68% от средноевропейските, докато цените на храните по паритет са достигнали 90%.

Пламен Димитров категорично отхвърли тезата, че доходите помпат инфлацията, определяйки я като фактологически невярна. Той обясни, че в момента инфлационният натиск идва по две основни линии:

• Енергоносители: Скокът на цените на петрола през последните два месеца вследствие на конфликта в Иран.

• Кредитен бум: Огромен ръст от 25% на кредитите за домакинствата (потребителски, ипотечни и бързи кредити) за последното тримесечие, което е вляло близо 2 милиарда евро свеж ресурс на пазара.

Лидерът на КНСБ допълни, че в държавния бюджет са заложени общо 13,4 милиарда евро за заплати, а планираното 5-процентно увеличение възлиза на 650 милиона евро на годишна база. Тъй като кумулативната инфлация вече гони 7%, от синдиката обявиха, че за второто полугодие ще настояват за ново увеличение на възнагражденията с още 5%.

Къде се крият големите разхищения в публичния сектор?

Обсъждането на лансираната от финансовия министър мярка за 10-процентно съкращение на разходите в администрацията извади на преден план сериозни системни деформации. Васил Велев посочи няколко сектора, в които се наблюдават реални разхищения и преоразмеряване:

• Сектор „Сигурност“: България разполага с една трета повече полицаи на 100 000 души население спрямо средните нива в Европейския съюз. В системата работят хиляди служители, които едновременно получават заплата и пенсия.

• Сектор „Правосъдие“: Разходите за възнаграждения тук като дял от брутния вътрешен продукт са два пъти по-високи от средноевропейските.

• Висше образование: В държавните висши училища са обявени над 50 000 места за първокурсници при едва 45 000 завършили средно образование. Общият капацитет на университетите е 416 000 места, а в тях се обучават едва 190 000 студенти, докато реалните нужди на пазара на труда са за около 100 000 души. Васил Велев подчерта, че бройките в специалности като икономика, туризъм и психология се раздуват изкуствено, за да се гарантира държавно финансиране.

• Злоупотреби с ТЕЛК и болнични: Масовите корупционни практики при медицинската експертиза и фалшивите болнични листове у нас генерират съпътстващи разходи и привилегии на стойност близо 7 милиарда евро.

От своя страна Пламен Димитров се обяви против механичното рязане „на калпак“. Той даде за пример приходните администрации, които в режим на служебен кабинет са събрали с 14% повече данъчни приходи за първото тримесечие, а сега са изправени пред 10-процентно съкращение. Синдикалистът призна, че съществуват тотални дисбаланси сред 18 000 длъжности в администрацията, като на една и съща позиция в различни ведомства се получават до три пъти разлика в заплатите, но подчерта, че бюджетният дефицит, който вече е преминал 3,5%, не се генерира от заплатите, а от разходите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и липсата на очаквани дивиденти от държавните предприятия.