Политиците, в което число видимо вече влизат и прокурорите ни, искат да бъдат уважавани! Това е добре.

Само остава да уточнят какво точно да уважаваме - личната им представа за себе си свързана с болно въображение и наранено его или престъпните реалности, които ни убиват или нараняват всеки ден, час и минута. Това е важно да разберем, защото изразяването на уважение към някого е свързано и с лична мотивация да се случва. И след като не искат да се погнусяваме от техните порочни и дори престъпни прокурорски практики, явно ще трябва да ги уважаваме. Само от страх.

Идва ми някак в повече да сдържам нервите си спрямо този вид войнстваща посредственост, защото съм убеден, че тя в действителност няма такива мускули, каквито демонстрира. Вярвам също, че при консолидирана политическа воля за промяна, всички мускулести магистрати ще отидат много бързо на борсата като безработни и на социални помощи. И това предстои.

Неизбежно ще останат и безработни голяма част от ръководното тяло на полицията, която е докарана на практика до просешка тояга. Пъченето на мускули на някои от тях не замества липсата на перспективи, качество на живот на редовия полицай и липсата на достойнство и чест на хората упражняващи тази изключително отговорна професия. Проблемите се знаят, но и трудовата борса се е задъхала за работници, затова онези, които имат престъпно, а не полицейско сърце да се приготвят за отпътуване с товарния превоз към борсата.

За последните две десетилетия държавата беше подложена на невиждана агресия от престъпници, които бяха интегрирани на всички нива в йерархията. Този период трябва да приключи с хирургическа точност на изпълнение и по време. И ще приключи по неочакван от всички ред. Ще има политически, експертни, икономически , магистратски и всякакъв друг драми, но това е живота - пиеш и повръщаш. Няма друг познат начин.

Животът продължава.

Николай Марков