Председателят на Дунавските овощари обяснява защо няма да кандидатстват по интервенцията за къси вериги

Липсата на квалифицирани кадри е основната причина Съюзът на дунавските овощари да не кандидатства по интервенцията за къси вериги на доставка, която се отваря през септември. Проблемът с недостига на способни хора в Русе е толкова сериозен, че местните организации си "крадат" специалистите един от друг.

"Някой трябва да отговаря за проекта и да го движи, а в Русе нямаме такива хора. Знам, че интервенцията осигурява заплати за двама служители, но проблемът е, че способните хора се изнесоха към София," обясни Николай Колев, председател на Съюза на дунавските овощари.

Според Колев ситуацията в региона е критична - малкото квалифицирани специалисти, които са останали, постоянно сменят работа между различните организации. "Онези, които имат качества и останаха, си ги крадем един от друг. Страшно е!" подчерта той.

Букурещ остава основният пазар

Въпреки проблемите с кадрите, пазарът за костилкови плодове от региона остава стабилен. Румънски търговци ежедневно пристигат в местните стопанства и изкупуват продукцията директно от производителите.

"80 процента от костилковите край Дунав са в Букурещ. От дълги години нямаме проблем с пазара на костилковите плодове - череши, кайсии, праскови и сливи. Когато прибираме реколтите, румънски търговци ежедневно, без изключение, идват в стопанствата ни и товарят бусовете," разказа Колев.

Географското положение прави Букурещ естествената дестинация за русенските производители. Разстоянието от Русе до румънската столица е само 75 километра, докато до София е 322 километра. Румънският пазар е около три пъти по-голям от българския, което привлича търговци дори от пловдивските овощни градини.

Този сезон без реколта

Тази година обаче ситуацията е различна заради пролетните мразове, които унищожиха реколтата в региона. "Разбира се, това не важи за тази година, тъй като останахме без реколти заради пролетните мразове. Аз лично успях да прибера малко ягоди, а сега ще чакам да узреят късните ябълки," уточни председателят.

Румънските търговци се интересуват единствено от българските костилкови плодове, докато ябълки и круши предпочитат да внасят от Полша. Повечето местни производители нямат възможност да работят директно с търговските вериги, като само по-големите овощари имат договори с хипермаркетите.

Проблемите със сдружаването

Въпреки че цената на българските плодове в Румъния не е по-добра от местната, румънските търговци решават най-важния проблем - пласирането на продукцията. Това обаче не мотивира местните производители да се обединят за по-силна позиция на пазара.

"През година-две членовете на съюза правят опит да създадат организация или група на производители. Но все не можем да се разберем," призна Колев. Той споделя, че би било добре да се построи логистична база, където членовете да откарват продукцията си за подготовка за пазара, но за това са нужни кредити.

"Може би трябва да стане някакъв катаклизъм, за да имаме причина да се сдружим. Засега пазарът е толкова сигурен, че повод за обединения липсва," заключи председателят на дунавските овощари.