Бивш надзорник в НЗОК критикува порочните обществени поръчки

Българската здравна система страда от тежка комбинация между управленско невежество и агресивен лобизъм в полза на фармацевтичната индустрия. Тази диагноза постави бившият член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) от квотата на работодателите д-р Николай Болтаджиев в ефира на bTV, където критикува остро начина, по който политиците структурират законите и разходват обществения ресурс за лекарства.

Закони в услуга на лобизма

Основните дефекти в здравния сектор са заложени на най-високо законодателно ниво, което прави системата невъзможна за промяна от страна на лекари и пациенти. Според д-р Болтаджиев проблемите се коренят в некомпетентността и прокарването на частни интереси от страна на управляващите.

„Болно е от лошо управление, от лоши политици“, категоричен е бившият надзорник в НЗОК. По думите му нормативната база често е конструирана така, че да обслужва конкретни кръгове, което обяснява и естеството на конфликтите в сектора. „Законите се градят от политиците. Както виждаме, скандалите обикновено са свързани със закони, не с нещо, което е противозаконно“, допълва той, като подчертава, че в системата прозират както невежество, така и много силен лобизъм от страна на фармаиндустрията.

Парадоксът с обществените поръчки

Провеждането на обществени поръчки от държавните лечебни заведения не е ефективен инструмент за оптимизиране на разходите за медикаменти, става ясно от думите на експерта. Според него този механизъм често води до сериозно оскъпяване на доставките, тъй като държавните структури не разполагат със стимула на частната инициатива да пестят средства.

„Държавните болници харчат чужди пари. За тях няма значение за колко ще купят едно оборудване, докато частникът, когато купува лекарство или оборудване, си вади от джоба тези пари“, обяснява д-р Болтаджиев. Той добавя, че практиката ясно показва разликата в ценообразуването: „Ние знаем, че в здравеопазването всичко, което се купува в обществени поръчки, е много по-скъпо, даже в пъти, от това, което купуват частните болници без обществени поръчки“.

Решението за по-евтини лекарства

Изходът от ситуацията с раздутите цени на медикаментите минава през промяна в модела на договаряне. Вместо всяко лечебно заведение да провежда самостоятелни процедури, Националната здравноосигурителна каса трябва да поеме директния контрол върху цените, смята д-р Болтаджиев.

Според него институцията разполага с лостовете да договаря директно и централизирано доставките. „Касата да закупува тези лекарства, т.е. да ги договаря, както договаря другите лекарства“, посочва той, давайки за пример европейската практика и механизма, по който се осигурява инсулинът у нас. По този начин НЗОК ще плаща по ясни и предварително фиксирани цени за всички медикаменти, които покрива, елиминирайки възможността за спекулации в отделните болници.