МЗ хвана седем държавни болници в драстични ценови разлики

Драстични аномалии при покупката на скъпоструващи лекарства за редки болести разтърсиха здравния сектор у нас. Проверки на Министерството на здравеопазването (МЗ) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) показаха, че седем държавни болници са плащали до 16 пъти по-високи цени за напълно идентични медикаменти. Заместник-министърът на здравеопазването Владимир Афенлиев разкри фрапиращ случай, при който едно лечебно заведение е закупило продукт за 46 427 лева, а друго е броило внушителните 150 402 лева за същия медикамент. Разликата от над 100 000 лева за опаковка е покрита изцяло с публични средства.

Адвокатът по медицинско право Мария Шаркова хвърли светлина върху нормативната рамка, която позволява тези разминавания, в интервю за Българското национално радио. Според нея основният проблем се крие в двата коренно различни режима за снабдяване с медикаменти в страната.

Регулация срещу свободен пазар

Единият режим обхваща продуктите от Позитивния лекарствен списък, където държавата е наложила строг таван на цените.

"При тях има регистрирана и максимална цена, която не може да бъде надвишавана", обясни Мария Шаркова, цитирана от БНР. Тази естествена регулация на практика изключва възможността за големи спекулации между лечебните заведения. Проблемът е, че ценообразуването е базирано на сравнение с трите най-ниски цени в Европейския съюз, което прави пазара ни непривлекателен за големите фармацевтични компании и води до периодичен дефицит на жизненоважни медикаменти.

"Вратата" в Наредба 10

Истинският хаос настъпва при втората група – лекарствата без регистрирана цена у нас, които се внасят по специалния ред на Наредба №10. Именно тук са установени колосалните разлики от проверките на здравните власти в четири столични болници и по една в Пловдив, Варна и Плевен.

При нерегистрираните медикаменти липсва законово ограничение на цената, което позволява на търговците на едро да я формират напълно свободно. Често става дума за лекарства без алтернатива, необходими за терапията на онкохематологични и редки заболявания при деца. В подобни критични ситуации болниците са принудени да осигурят животоспасяващия продукт на всяка цена, буквално играейки по правилата на монополистите доставчици.

Как да се спре източването на касата

Шаркова обаче е категорична, че не всяка разлика в цената означава непременно престъпна злоупотреба. Често фактори като липсата на алтернатива, спешността на доставката или монополът на един-единствен дистрибутор изкривяват пазара. За да се пресече точенето на публичен ресурс, тя предлага спешно преразглеждане на Наредба №10. Според юриста болниците трябва да бъдат задължени да събират оферти от повече от един търговец, а НЗОК да осъществява безкомпромисен контрол върху всяко плащане.

Междувременно от здравното министерство вече подготвят дигитална контраатака. Нов модул в Националната здравноинформационна система (НЗИС) ще следи в реално време за изкуствено надути цени още при заявяването на лекарствата от болничните аптеки, гарантирайки, че парите на данъкоплатците ще отиват за лечение, а не за свръхпечалби на гърба на пациентите.