Именитият български художник Никола Манев почина в събота,  в Париж след боледуване, съобщи синът му Александър Манев, предава БТА.

В четвъртък художникът не се почувствал добре и тръгнал без придружител към болницата. На входа на болницата той припаднал пред лекарите с мозъчен инсулт, поясни синът му Александър. По думите му смъртта е настъпила в 22,15 ч. (бълг. време).

Никола Манев ще бъде погребан в България, съобщи семейството му.

На 28 август творецът трябваше да навърши 78 години.

Никола Манев е роден в Пазарджик, отрасъл в Чирпан и София. Като дете прерисува карикатура от „Стършел“ и баща му го поощрява с 10 лв. Освен с мисълта за изкуството, постепенно го заразява и с бацила „Париж“ – от дете му казва, че като порасне ще отиде във Франция, носел му парижки такета и малкият Никола си играел на художник.

Васил Стоилов е първият му вдъхновител и учител в рисуването, разказва Манев пред журналистката Елена Кръстева в биографичната книга „Животописни истории“. Стоилов е близък приятел със семейство Маневи и един ден бащата на Никола води сина си в ателието на майстора. Големият художник често повтаря на младия си колега, че трябва да има портретно отношение към природата, по думите му всичко е портрет, всичко е структура и всичко си има анатомия – и листото, и дървото.

След една година в Художествената академия, през 1962 г. Никола Манев е приет във френската Академия по изящни изкуства, където завършва „живопис“ в класа на проф. Морис Брианшон.

Остава в Париж, в ателие в Ил Сен Луи – и повече от 50 години живее във френската столица.

В книгата „Животописни истории“ Манев разказва, че остава в Париж, благодарение на благоволението на Людмила Живкова. Когато му изтича визата, от консулския отдел отказват да я продължат и го приканват да се върне в България. Пред дъщерята на Живков му ходатайстват брат му Добромир, който е неин съученик, и Олга Узунова – съпругата на Дечко Узунов. След като разрешава проблема му, тя го кани да направи изложба в България.

„Не съм бил член на БКП и никоя друга партия, тя просто хареса картините ми и когато дойдох за първата си изложба в София през 1973 г., тя ме прие най-нормално, съвсем човешки, без никакви пропагандни речи. Почувствах се свободен художник. Казвам това, защото в България е много на мода да се хвърля камък, когато някой падне от власт. Естествено, никога не мога да защитя един режим, който беше отвратителен! Ситуацията в България беше такава, че зависиш от един човек с власт и ако този човек не е благоразположен, ще попаднеш под ножа, в трудов лагер, можеш да бъдеш набеден, ще ти се случи какво ли не още. Благодарение на Людмила Живкоа, аз се разминах с тези мръсотии, в които много хора попаднаха“, споделя Манев.

В последните 25-30 години обаче той прекарва в Париж само около половин година, в останалото време е в България – в къщата си във Варна, в чифлика си в село Партизанин и в Чирпан, където купува стара възрожденска къща, възстановява я, превръща я в музей и я завещава на града зедно с 40 свои картини.

През години Манев е преставял творчеството си в над 137 самостоятелни изложби в цял свят и в редица групови изложби и биеналета. Над 3000 негови творби са притежание на държавни и частни колекции и музеи в над 30 страни по света

.„Никога не съм се занимавал с политика и имах късмет, че минах между капките. Бях свободен и никога не ми е пукало от нищо. Предлагали са ми, разбира се, да пишат за мен, ако наплюя режима в България. По онова време бях в Америка, имах изложба в Холивуд. Предложиха ми да напишат за мен рецензия, в която да говоря срещу България. Отказах. Никога не съм приемал да си правя име по този начин. Защото излязоха сума дисиденти, сума изстрадали, сума жертви. Аз жертва не съм бил на никого“, казва Манев.

Твърдеше обаче, че една власт трябва е интелигентна, че трябва да флиртува с творците:„Човекът на изкуството е свободомислещ. Той вижда много по-точно как да вървят нещата. Затова всяка власт ще се старае да привлече творците. Но подчертавам – да ги привлече, а не да ги купи или завербува да станат знаме и инструмент на властта.“

Никола Манев винаги подчертаваше, че не е човек на барикадите – „гледам да рисувам, да бъда от полза на тоя народ с моите картини. Да доставя малко радост“.

Имаше един лаф:„Досега сме тренирали за света, за живота. Всичко направено досега е само репетиция, тепърва ще направим най-хубавото!“