Глобалното затопляне и замърсяването променят небето, а това води до по-малко дъжд и по-дълги суши

Облаците, които познаваме, бавно започват да изчезват. Това не е метафора, а реален процес, който учени от цял свят наблюдават чрез сателитни данни през последните десетилетия. Промените в температурата, замърсяването и циркулацията на въздуха вече променят начина, по който се образуват облаците, а с това – и целия климат на планетата.

Защо небето става твърде топло?

Облаците се формират, когато водната пара в атмосферата се охлади и кондензира около миниатюрни частици прах или ледени кристали. За този процес обаче са необходими определени условия – най-вече достатъчно хладен въздух. Днес атмосферата е по-топла и по-нестабилна от всякога. Според научния консенсус, въздухът на определени височини вече е твърде горещ, за да позволи ефективното задържане на конденз. Резултатът е по-малко ниски облаци, които са ключови за отразяването на слънчевата светлина.

Това води до порочен климатичен кръг – по-малко облаци означават, че повече слънчева топлина достига земната повърхност, което допълнително ускорява затоплянето и прави образуването на нови облаци още по-трудно. "Влизаме в етап, в който небето буквално губи своята регулаторна функция", предупреждават от Европейската агенция по околна среда.

Невидимият ефект на замърсяването

Много от микроскопичните частици, които замърсяват въздуха, действат като своеобразни "фалшиви" ядра за кондензация. Вместо да помогнат за образуването на едри дъждовни капки, те създават огромен брой дребни микрокапчици. Тези облаци са по-плътни, но съставени от твърде леки капчици, които рядко падат на земята като дъжд. Така облаците често просто се размиват в атмосферата, без да донесат валеж.

Сателитните наблюдения на НАСА потвърждават, че в някои силно засегнати райони, като Южна Европа, облачната покривка е намаляла с над 8% за последните 40 години.

България също усеща промяната

Процесът не подминава и нашата страна. Метеоролози от Българската академия на науките (БАН) съобщават, че средният брой на облачните дни у нас е намалял с около 12% за последните две десетилетия. Намалението е най-драстично през лятото в равнинните райони. Това води до по-интензивно слънчево греене, по-малко валежи и все по-дълги периоди на засушаване, които вече засягат селското стопанство.

Според изследване, публикувано в престижното списание "Nature Climate Change", облачността в тропиците и субтропиците постепенно се "изтегля" към полюсите, оставяйки все по-широк "пояс без облаци" около екватора. В света на климатичните парадокси, ясното синьо небе все по-често се превръща в тревожен знак за нарушено равновесие в природата.