Зависимостите на четиримата музиканти унищожават връзката помежду им

Легендарната британска група „Бийтълс“ завладява света през 60-те години на миналия век, но огромният натиск на славата тласка четиримата музиканти към различни наркотични зависимости, които в крайна сметка разрушават връзката помежду им. От хапчетата за бодрост в Хамбург до тежката употреба на хероин, субстанциите се превръщат в основен катализатор за разпадането на бандата, предава БГНЕС.

Един от ключовите моменти в кариерата на групата настъпва през 1964 година, когато те се появяват в "Шоуто на Ед Съливан". Песните им вече са оглавили класациите във Великобритания, но именно телевизионното участие зад Океана ги изстрелва към световната слава и поставя началото на истинската бийтълмания. Световният успех обаче бързо започва да изисква своята цена.

Хапчета за бодрост в Хамбург

Първият досег на групата със субстанциите започва още преди голямата слава, по време на клубните им участия в Хамбург през 1960 година. Музикантите са принудени да свирят по осем часа на нощ и прибягват до стимуланта прелудин, за да останат будни на сцената.

Джон Ленън: "В Хамбург сервитьорите винаги имаха прелудин… даваха ти хапче, говориш, изтрезняваш и можеш да работиш почти безкрайно."

Още тогава се появяват първите сериозни различия в нагласите на четиримата. Докато останалите приемат стимулантите редовно, един от тях подхожда изключително резервирано.

Пол Маккартни: "Знаех, че е съмнително… първите пъти опитах, но после се отказах."

Боб Дилън носи марихуаната

Повратна точка настъпва в края на август 1964 година, когато легендарният Боб Дилън запознава групата с марихуаната по време на среща в хотелска стая. Тя бързо става неизменна част от ежедневието им и променя изцяло творческия им процес.

Джон Ленън: "Пушехме марихуана за закуска… никой не можеше да общува с нас."

Влиянието на тревата се усеща най-силно в албума "Rubber Soul", който често е наричан от музикалните критици "албумът на тревата". Пол Маккартни остава най-големият привърженик на този наркотик, тъй като вярва, че той разширява съзнанието, без да носи тежките странични ефекти на другите вещества.

С навлизането на синтетичния халюциноген LSD обаче, пропастта между членовете се задълбочава драстично. Албумите "Revolver" и "Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band" отразяват ясно техния психеделичен период. Първият досег с веществото за Джордж Харисън и Джон Ленън идва напълно неочаквано, след като напитките им са тайно подправени по време на вечеря. Впоследствие двамата започват съзнателно да търсят нови хоризонти чрез него. Ринго Стар приема експериментите по-лесно, но друг член на групата запазва дистанция.

Пол Маккартни: "Това променя живота ти… Джон беше въодушевен, аз се страхувах."

Различните преживявания започват да късат нишките в бандата.

Джордж Харисън: "Не можехме да се свържем с тях на никакво ниво."

Хероинът прекъсва връзката

Най-тежкият удар върху целостта на „Бийтълс“ нанася хероинът. Единствено Джон Ленън посяга към него в края на 60-те години, опитвайки се да се справи с огромния обществен натиск и острите критики, насочени към връзката му с Йоко Оно.

Йоко Оно: "Това беше просто приятно усещане… той не би взел нищо, ако не иска."

Останалите музиканти приемат тежката зависимост на Ленън като шок, който окончателно парализира комуникацията в студиото.

Пол Маккартни: "Бяхме разочаровани… не знаехме как да му помогнем."

Музиката на Джон Ленън също се променя драстично, а текстовете му се изпълват с директни препратки към абстиненцията и наркотиците, като емблематичната песен "Cold Turkey". В крайна сметка различните зависимости издигат непреодолими стени между четиримата. Докато Маккартни се придържа към марихуаната, Харисън потъва в LSD, а Ленън преминава към хероин, барабанистът на групата обобщава собствената си позиция лаконично.

Ринго Стар: "Аз бих взел всичко."

Когато химическата и емоционална връзка между музикантите се разпада напълно, краят на феномена „Бийтълс“ става неизбежен, превръщайки наркотиците в основен фактор за историческата им раздяла.