РЕКВИЕМ ЗА ВИКТОРИЯ

В памет на Виктория Маринова

Най-тъжният петък, най-тъжният ден
пробужда помръкнал най-скръбния град,
той вече друг е, съвсем променен –
загуби Русчук живот невинен и млад!

Ах, Господи, много зает, защо не догледа –
ангел златокос е преминал по орис – алея,
Виктория – име символ да носи победа,
съдбата е зла, слепоока, неопазила нея!

Икона влезе в града, в домовете,
с прекършен живот, докрай победена –
приятели, не забравяйте злото, помнете,
в смъртта си невинна е, непобедена!

Толкова много сълзи и тъга тя събра,
доброто в света на бунт се изправи,
Русчук я изпраща със всичките свои цветя,
но нищо не може смъртта да поправи!

Помнете мадоната светла с дете,
мечтателка – да променя, гради,
Виктория, на града ни доброто лице,
милосърдие общо, човечност взриви!

Автор: Райна Преславска