Трите леви партии слагат таван на наемите

Следващото правителство на германската провинция Берлин планира да прехвърли около 160 000 частни апартамента в публична собственост и да ограничи поскъпването на наемите за близо 440 000 общински жилища до максимум 2% годишно. Това предвижда предварителното коалиционно споразумение, постигнато между партиите Левите, Зелените и Германската социалдемократическа партия (ГСДП), съобщава германската информационна агенция ДПА. Документът трябва да получи официално одобрение от партийните органи на трите формации, преди в началото на ноември да стартират същинските преговори за съставяне на управляващ кабинет в германската столица.

Удар срещу имотните гиганти и таван от 10 000 жилища

Договореният план, разписан в 25-страничен документ под надслов „Повече заедно, повече Берлин“, предвижда принудително изкупуване на част от жилищния фонд на големите частни корпорации, които притежават над 10 000 апартамента в столицата. Според постигнатия компромис всяка от засегнатите компании ще има право да запази портфейл от до 10 000 жилища, а всички имоти над този праг ще бъдат прехвърлени на общинско дружество срещу финансово обезщетение.

Водещият кандидат на Левите Елиф Ералп, която се стреми да стане първият управляващ кмет на Берлин от своята партия, уточни, че мярката ще засегне общо пет големи корпорации. Сред тях е най-големият частен жилищен концерн в Европа Vonovia, както и компаниите Heimstaden, Covivio, Adler и вероятно DVI. От принудителното прехвърляне са изключени жилищните кооперации, организациите в обществена полза, както и всички сгради, построени след 1 януари 2021 година – ход, с който потенциалните партньори целят да не спират частните инвестиции в ново строителство.

Законопроектът за прехвърлянето на имотите, базиращ се на член 15 от Основния закон на Германия, трябва да бъде внесен в берлинския парламент в средата на 2028 година. Предвижда се той да влезе в сила една година след приемането му – най-рано през 2029 година, за да може междувременно да премине през проверка за конституционосъобразност от Федералния конституционен съд. Обезщетенията за имотните концерни са ограничени до таван от 16 милиарда евро, като сумата трябва да се изплаща от приходите от самите наеми, без да натоварва директно бюджета на провинцията, който вече страда от дефицит в размер на 5 милиарда евро.

Замразяване на цените и 100 000 нови домове

Достъпността на жилищата беше водещата тема на регионалните избори на 20 септември, които Левите спечелиха с 25,7% от гласовете, изпреварвайки Християндемократическия съюз (18,8%), „Алтернатива за Германия“ (16,3%), Зелените (14,3%) и социалдемократите (12,1%). Заедно трите леви и левоцентристки формации разполагат с 91 места в местния парламент – с 14 повече от необходимите за абсолютно мнозинство. Наемите в Берлин нараснаха рязко през последните години, а свободните общински апартаменти са крайно недостатъчни. Още на референдум през 2021 година мнозинството от берлинчани подкрепи поставянето на големите имотни компании под публичен контрол, но предишните управления така и не приложиха решението на практика.

Освен отчуждаването, предварителното споразумение въвежда и незабавна мярка за защита на наемателите – ограничаване на увеличенията на наемите за около 440 000 жилища, които вече са в публична собственост, до максимум 2% на година.

"Мнозина се страхуват да отворят пощенската си кутия заради следващото увеличение на наема", коментира Елиф Ералп при представянето на документа и допълни, че целта е цените да спрат да растат.

Трите партии планират и по-строги мерки срещу незаконното завишаване на наемите в частния сектор. Още от 2027 година в германската столица ще бъде създадена специална служба за надзор над наемите, която ще работи съвместно със специализиран отдел в прокуратурата срещу спекулата с жилища. Заложено е и издаването на 100 000 разрешения за строеж до 2031 година с цел изграждане на същия брой нови жилища на достъпни цени, като емблематичното бивше летище „Темпелхоф“ остава защитена зона и няма да бъде застроявано дори по периферията. Сред практическите предложения за гражданите влизат още по-евтини социални карти за градския транспорт, спиране на разширението на градската магистрала А100 и въвеждане на един ден годишно за безплатно събиране на едрогабаритни отпадъци.

Спорът за антисемитизма и пътят към коалиция

Постигнатата договореност идва след напрегнати разговори, белязани от остър спор за борбата с антисемитизма. Лидерът на Зелените Вернер Граф и водещият кандидат на ГСДП Щефен Крах поставиха постигането на категорично съгласие по този въпрос като задължително условие изобщо да започнат предварителните преговори. Повод за напрежението станаха остри критики към позиции на части от берлинската организация на Левите спрямо Израел по време на предизборната кампания и обвинения, че партията не предприема достатъчно решителни действия срещу антисемитски прояви в собствените си редици.

"Поемаме съвместен ангажимент да защитим живота на евреите. Ще предприемем действия срещу антисемитизма", заяви Елиф Ералп след финализирането на документа. Споразумението включва подписаната на 8 октомври „Берлинска декларация“, която предвижда независима комисия от трима експерти да разглежда всеки сигнал за антисемитски инциденти сред управляващите депутати, а санкциите да стигат до директно изключване от парламентарната група.

Предстои трите формации да гласуват предварителния документ на свои вътрешни форуми. Зелените се събират на партийна конференция още в понеделник, регионалното ръководство на ГСДП също трябва да се произнесе на предстоящо заседание, а Левите ще вземат окончателно решение на партиен конгрес на 31 октомври след края на есенната ваканция в Берлин. При положително гласуване от трите страни официалните коалиционни преговори ще започнат в първите дни на ноември.