Трусът на 30 септември 1858 година разруши 80% от сградите в столицата и уби четирима души

На 30 септември 1858 година в 12:15 часа по обяд София преживя най-силното документирано земетресение в историята си. Трусът с магнитуд 6.6 по скалата на Рихтер и интензивност IX степен разруши 70-80% от сградите в града, събаряйки минаретата на 19 от 24-те джамии и оставяйки само две от седемте църкви годни за използване. Четирима души загинаха при бедствието, а следтрусовата дейност продължи месеци наред.

Земята "скачаше, а не се люлееше"

Учителят Сава Филаретов, очевидец на катастрофата, описа ужаса в дописките си за "Цариградски вестник". "В същата тая минута, момент, се потърси и се разлюлява земята така силно и страшно, що всякой в отчаяние се найде и помисли, че тука е веке скончание мира", разказа Филаретов. Според свидетелствата първо се чул оглушителен гръм, сякаш "пукнаха изведнъж хиляди-хиляди топове", след което земята започнала да се разтърсва с невиждана сила.

След две-три минути гражданите на София установили, че от 24-те джамии в града само пет са останали с минарета, но и те са с напукани стени и куполи. От седемте църкви само в две можело да се служи, а останалите били необитаеми заради пукнатини и опасност от срутване.

Епицентърът между Бояна и Драгалевци

Епицентърът на земетресението се намирал на Витошкия разлом между селата Бояна и Драгалевци, според експерта-сеизмолог и дописен член на Българската академия на науките Румяна Главчева, дългогодишен ръководител на секция "Сеизмология" в Геофизичния институт към НИГГГ-БАН. Дълбочината на източника била в горната част на земната кора - до 15 километра под повърхността.

Филаретов описал как "планината Витоша, един час на югозапад от София, да се е разпукнала на едно място до половин аршин нашир" - около 35 сантиметра - "и половин час надлъж между селата Бояна и Драгалевци". Според свидетелствата на селяните от пукнатината първо се показал гъст дим и син пламък, а след това изпопадали големи каменни скали.

Горещи гейзери и променени минерални извори

Земетресението предизвикало и драматични хидроефекти. Половин час западно от града, в местността Земляне, където никога не била имало вода, започнал да извира гореща вода, която скачала нагоре. Този нов горещ извор продължил да функционира и месеци след труса, макар че дебитът му постепенно намалял. Днес този извор е известен като минералната баня в Овча купел.

Водата от градските бани пресякла за два-три дни, но когато се върнала, била много по-гореща от преди. В село Бояна изворът Светата вода пресякъл в деня на земетресението и протекъл чак след няколко дни. В Горна баня резервоарът в минералната баня се препълнил толкова, че хората избягали навън.

Месеци под шатри в очакване на след труса

След основния трус земята продължила да се тресе многократно всеки ден. Филаретов отбелязал, че само на първия ден от 6 часа сутринта до полунощ земята се потърсила 27 пъти. На второто денонощие трусовете били 15, на третото - 12, а следващите дни - по 4-5 пъти дневно.

"Всичките къщя от безпрестанно търсене или са полегнали на една страна и са се разкривили, или са станали като подвижни Севастополски бараки", описа Филаретов състоянието на сградите след непрекъснатите следтрусове. Вратите, прозорците и дъските по зданията се изместили от основите си.

Според спомените на софиянеца Михаил Буботинов, бивш ученик на Филаретов, гражданите избягали на полето и останали там чак до Петковден - 14 октомври. До Димитровден - 26 октомври, хората стояли под шатри в дворовете си, отказвайки се да влизат в разклатените си жилища.

Четирима жертви и масови разрушения

При земетресението загинаха четирима души - две деца при Сиявуш джамия (днешната църква "Света София") и един от строителите в катедралата "Света Неделя", която по онова време била в строеж. Пада и един от сводовете на новостроящата се катедрала.

Сред най-впечатляващите разрушения била джамията "Баш чешме" при днешното кръстовище на улиците "Витошка" и "Солунска". Според разказите на очевидци металният конусообразен покрив на минарето бил отхвърлен нагоре от силата на труса, а когато паднал обратно, забил се с върха си във викалото на същото минаре.

Сиявуш джамия била толкова повредена, че след земетресението била изоставена. По-бедните жители на града се оказали в много тежко положение, тъй като трябвало да възстановяват къщите си непосредствено преди настъпването на зимата. Някои от тях били подпомогнати с дарения, като това на Иван Денкоглу.

Усетено в цяла Югозападна България

Земетресението било усетено не само в София, но и в отдалечени градове като Пловдив и Янина. Пострадали сгради имало в Ихтиман и Рилския манастир. Според документираните данни трусът бил усетен в Брезник, Долна баня, Черепишкия манастир, дори в Пирот, Ловеч, Враца и Вършец.

Периодичното разтърсване на земята в София не престанало до 15 януари 1859 година - почти четири месеца след основния трус. Според "Цариградски вестник" от 14 февруари 1859 година софийската община изразила благодарност за паричната помощ, изпратена от благодетели на пострадалите от земетресението.

167 години по-късно

Софийското земетресение от 1858 година остава най-силното документирано земетресение в столицата. След него следващият значителен трус в София станал чак на 17 октомври 1917 година, но бил по-слаб - с магнитуд 5.2 по Рихтер.

Според сеизмолозите максималният потенциал на Софийската сеизмична зона е от 7 степен по Рихтер, което е възможно да се случи на всеки 800 години. Най-рисковият разлом в зоната е между селата Нови хан и Петърч. България е разположена върху територия с висока сеизмична активност - 97% от територията на страната е застрашена от сеизмични въздействия.