Най-недоносените бебета в света оцеляха с 0% шанс за живот

1
Само преди дни Адиа и Адриал официално влязоха в рекордите на Гинес
Само преди дни Адиа и Адриал официално влязоха в рекордите на Гинес Видео: bTV

Само преди дни Адиа и Адриал официално влязоха в рекордите на Гинес

В поредицата "Спасените" bTV ни среща с двама малки-големи герои и техните родители. Това са най-малките и най-преждевременно родените бебета в света, за които лекарите не дадоха шанс за живот.

Само преди дни те официално влязоха в рекордите на Гинес, защото се бориха, оцеляха и живеят.

Целият свят заговори за тях. Адиа, родена 330 грама и Адриал, роден 420 грама. Лекарите им дадоха 0% шанс за оцеляване, а те влязоха в рекордите на Гинес.

За най-малките и най-преждевременно родени бебета в света, защото се бориха. Оцеляха и ни доказаха, че чудото е тук.

Кевин, Шакина, благодаря ви, че се съгласихте да разкажете личната си история. Близнаците ви влязоха в рекордите на Гинес като най-малките преждевремнно родени бебета с 0% шанс за оцеляване. Имате наистина двама големи бойци у дома. Но каква е историята зад този щастлив край? Всичко започва в началото на март миналата година, нали така?

Шакина: Да, на 2 март сутринта се събудих с болки в корема и с кървене. Тогава бях в 21 гестационна седмица и пет дни от бременността ми. Преди този ден всичко си вървеше добре, не бях имала абсолютно никакви здравословни проблеми и не съм предполагала, че нещо лошо ще се случи. И когато се събудих с това кървене, веднага се обадих на гинеколога ми, който ме посъветва незабавно да отида в болница. На лекаря му бяха нужни само няколко секунди, за да ме прегледа, и да ми каже, че бебетата вероятно ще се родят още в този ден. И че е почти сигурно, че няма да оцелеят, ако се родят толкова рано. Шансът им да живеят е нула процента.

Шакина разказва, че в този миг земята се срива под краката ѝ. Две седмици преди да чуе тези думи на лекаря, звучащи като присъда, контролният й преглед бил наред – видели на видеозона, че очакват момиче и момче и че са в перфектно здраве.

И когато ти кажат, че губиш бременността, когато уж всичко е наред, беше много драматично. Не знаехме какво да кажем, какво да правим, бяхме съкрушени. Първият ни въпрос беше, ако бебетата се родят наистина в този ден, дали лекарите ще направят всичко възможно да ги спасят? Те ни отговориха, че политиката на болницата е да осигурят така наречената палиативна грижа – да изродят бебетата, да ги поставят върху гърдите ми и върху гърдите на Кевин и просто да ги оставим да си отидат“, добавя майката на близнаците.

Това е нещото, което наистина ме шокира, когато го прочетох в различни статии – че просто ще оставят бебетата да си отидат сами. И извинявай, че те прекъснах, но видях, че един от малките бойци се появи на екран.

Шакина: Да, тя се събуди преди малко и Кевин отиде да я вземе. В момента носи специален шлем, който да коригира формата на главата, тъй като те прекараха месеци наред в интензивното отделение, спейки на едната страна на главата и там тази част е една идея по-плоска. И затова носят тези бебешки каски.

Лекарите казаха, че бебетата на възраст от 21 гестационни седмици не се смятат за живо-родени – така е в много болници по света, включително и в Канада. Тук се считат за живородени след 24-тата гестационна седмица. Така че лекарите в болницата ми казаха, че това по медицински стандарти се счита за загубена бременност, за аборт.

Семейството започнало да получава и съболезнователни поздрави от медицинския персонал, от близки и приятели. Но бързо стъпват на краката си, след като откриват, че в Торонто има специализирана болница за грижа на така наречените микробебета, родени във 22 гестационна седмица.

Бях плътно до Шакина, не можех да спя, плаках, молих се на Господ да се случи чудо и бебетата да оцелеят. И изведнъж получих съобщение от един мой приятел – два скрийншота – единият беше за майка, която е била в 21-ва гестационна седмица, а вторият скрийншот беше на двете ѝ бебета момичета, които сега са на по 3 години и са здрави. Тази майка е родила в 22 гестационна седмица. И като видях тези две снимки си казах, че това е знак от съдбата, че има смисъл да се надяваме. Започнах да ровя в Инстаграм профила на тази майка и открих много ценна информация – че има болница в Торонто, където наистина спасяват микробебета“, заявява бащата на близнаците Кевин.

На следващата сутрин семейството организира транспорта си до "Маунт Синай" – болницата, в която се борят за живота дори при 0% шанс за оцеляване. Шакина е в 21 седмица и шести ден от бременността.

Пристигнах там около 12:00 на обяд, което означаваше, че имах още цели 12 часа, докато направя официално 22 гестационни седмици. Лекарите и там ми казаха, че ако се родят дори няколко минути преди 22 седмица, това означава, че е аборт. И там се придържат стриктно към правилата. Затова трябваше някак да задържа плода до полунощ, за да навърша 22-те седмици и да има шанс за децата ми. Беше много труден ден за нас, емоционално и физически съсипващ. През цялото време трябваше да бъда неподвижна, в легнало положение, за да задържа децата поне до полунощ. Бях се втренчила в стенния часовник и отчаяно се надявах, че мога да ги задържа още малко, макар да усещах, че искат вече да са на бял свят“, обяснява Шакина.

И Шакина успява, когато часовникът удря полунощ, започват контракциите. 15 минути по-късно на бял свят се появяват две бебета. Денят е 4 март 2022 година.

Кои бяха първите думи, които лекарите ви казаха, след като родихте?

Шакина: Мисля, че Кевин говори с тях най-напред. Аз бях толкова изтощена, веднага ме преместиха в болнична стая.

Кевин: Не ни казаха много. Ситуацията беше много напрегната. Първо на бял свят се появи Адиа, 23 минути по-късно и Адриал. Показаха ни ги буквално за 1-2 секунди и директно ги преместиха в интензивното на неонатологията.

Шакина: Първото нещо, което ни казаха, след като оставиха децата в интензивното, е, че те са с 0% шанс за оцеляване, имат кръвоизливи в мозъка, които водят до смърт или ще доведат до сериозни увреждания.

Кевин и Шакина дават специални имена на новородените. Адиа Лейлин означва "Божи дар" и "цвете на надеждата". А Адриал Лука значи "принадлежащ на Бога" и "носител на светлината". Защото вярата и молитвите били в основата на тяхната борба.

С какво тегло се родиха децата?

Шакина: Адиа беше 330 грама, беше по-малка от дланта на ръката ми. Адриал беше малко по-голям – 420 грама. Той беше с размерите на дланта на Кевин.

Кевин: И само за съпоставка – едно кенче сода е около 370 грама, тоест Адиа беше по-малка и по-лека от едно кенче сода.

Следват тежки дни на борба. Често самите лекари губят надежда, че ще спасят децата. Или ако ги спасят, че ще са с тежки увреждания.

В първите дни те на няколко пъти ни казваха, че достигат онзи етап, в който нищо повече не могат да направят, за да спасят децата. Главният лекар идваше в болничната стая и ни казваше, че самите бебета изпитват болка от всички интервенции и че може би трябва да преосмислим и да прекратим борбата. Тези моменти бяха много тежки и трудни за нас, но…през цялото време се молихме“, заявява баща им.

В един момент дори стигнахме и до темата за погребение на Адриал, защото той беше много зле. Но някак самите лекари, които първо се обезверяха, идваха после при нас с новината за подобрения при децата, които самите те оприличаваха като "чудо"“, добавя майка им.

Колко дълго останаха в интензивното отделение?

Шакина: Адиа беше там 161 дни, тоест около 5 месеца и половина. Адриал се прибра у доба седмица по-късно, тоест прекара там 167 дни.

Шест месеца без децата ви у дома. Какво ви даваше сили през това време?

Шакина: Аз и Кевин се опитвахме да прекарваме колкото се може повече в болницата. Слава богу ни позволяваха да влизаме вътре, да ги държим, да им говорим, да ги храним, да им четем приказки. Лекарите ни казваха, че това е важно, защото дори и да са толкова малки, те ни чуват. И че ние бихме им дали сили да продължат да се борят. Така и ние не загубихме надежда и продължихме да се молим и да се надяваме, че всичко ще бъде наред, защото виждахме, че те самите не се отказват.

И Кевин, и Шакина си давали взаимно сили през тези месеци. Когато единият се сривал, другият бил опората и обратно, за да дочакат най-щастливия момент.

Може би най-милият ни миг беше, когато ги изписаха от интензивното отделение, беше сладко-горчив момент, защото лекарите, медицинските сестри и целият персонал там се превърнаха в наше семейство, а болницата в наш дом. Беше някак тъжно, че си казваме "чао" с тях, но в същото време бяхме толкова щастливи, че вече можем да се приберем в нашия дом и да започнем един нормален живот“, разказва Кевин.

Децата се развиват добре и без усложнения. Адиа е със силна имунна система и откакто е у дома, е нямала дори настинка. За няколко месеца Адриал имал нужда от допълнителен кислород , но вече белите дробове функционират съвсем нормално. Ходят на редовни профилактични прегледи и на физиотерапия, за да наваксат двигателните умения на връстниците си. Носят радост у дома и гордост.

Различни характери ли са, какви деца са те?

Кевин: Адиа е по-социална, винаги има собствено мнение, комуникира с хората, създава връзка с тях, помни ги, иска да я прегръщат, да я държат. Адриал е по-срамежлив, но е много чаровно момче. Има голяма усмивка и като се усмихне, разнежва всички около него.

Шакина: Да, и е много умен. Каквото и да го научиш, той помни от първия път. Ще бъде едно невероятно момче.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Марче, как кръстихте малката?
- Алое.
- На кого ма?
- На баба си Вера!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари