Учени от Барселона откриха хиляди отпадъци на дъното на Калипсо Дийп

Калипсо Дийп, най-дълбоката точка в Средиземно море, се превърна в подводно сметище с една от най-високите концентрации пластмасови отпадъци, регистрирани някога в дълбоководието. Новото изследване на международен екип учени разкри тревожна реалност - на 5112 метра под повърхността морското дъно е покрито с пластмасови торбички, смачкани кенчета и всевъзможни остатъци от човешката немарливост.

"Открихме, че човешките боклуци са навсякъде - и това е буквално. Нито един сантиметър от дъното не е чист", заяви професор Микел Каналс от Университета в Барселона, ръководител на изследването.

Екипът учени използва най-съвременния подводен апарат "Limiting Factor", за да достигне до дъното на Калипсо Дийп - депресия, разположена на 60 километра западно от брега на Пелопонес в Гърция. Резултатите са публикувани в научното списание "Marine Pollution Bulletin" и представляват едно от най-амбициозните проучвания на дълбоководното замърсяване в Средиземно море.

Рекордна концентрация отпадъци

При 43-минутното пребиваване на дъното учените документираха общо 167 обекта, от които 148 са потвърдени като морски отпадъци, а 19 други са с вероятен човешки произход. Концентрацията достига 26 715 отпадъка на квадратен километър - една от най-високите стойности, регистрирани някога в дълбоководна среда.

Пластмасата съставлява 88% от идентифицираните отпадъци. Сред "експонатите" в това подводно сметище се намират пластмасови торби за тежки товари, пазарски чанти, хранителни кутии, метални кенчета, стъклени бутилки, въжета и капачки.

Изследователите дори откриха линейни траектории от боклуци, които предполагаемо са изхвърлени на едро от лодки. "Намерихме доказателства за изхвърляне на цели торби с боклуци от кораби, разкрити чрез натрупването на различни видове отпадъци, последвани от почти права бразда", обясни Каналс.

Как отпадъците стигат до дъното

Силни подводни течения, корабен трафик, вятър и дъжд - всички те внасят отпадъци в морето. Голямата част от боклука обаче идва от крайбрежните райони, където липсват ефективни системи за управление на отпадъците.

Формата на траншеята в комбинация със слабите течения, които се движат с около два сантиметра в секунда, само способстват за натрупването на отпадъци на дъното. Повърхностни водовъртежи също се образуват, концентрирайки отпадъците във вътрешността. Когато тези водовъртежи се намират над траншеята Калипсо, част от отпадъците бавно потъват към дъното.

"Пластмасата се разпада, но не изчезва. Превръща се в микропластика, която после навлиза в кръвта на морски създания. Оттам - в чинията на хората", добави Каналс.

Невидимата заплаха

Докато плажовете, осеяни с пластмасови бутилки, предизвикват реакции в социалните мрежи, морското дъно остава скрито. Именно там обаче отпадъците се натрупват най-дълготрайно. Калипсо Дийп и други подводни траншеи действат като капани - затворени, тъмни и вечни.

"Средиземно море е като вана без канализация - всичко, което попадне вътре, остава вътре", предупреди професор Каналс.

Дълбоководните екосистеми са изключително чувствителни и се възстановяват бавно. Всяко вмешателство - особено постоянното отлагане на отпадъци - може да доведе до катастрофални последици за морския живот, хранителната верига и геоложката стабилност на зоната.

Спешен призив за действие

Откритията служат като тревожен сигнал за спешни глобални действия. В момента се обсъжда глобален договор на ООН за ограничаване на пластмасовите отпадъци. Средиземно море, като полузатворен воден басейн с ограничен обмен с открития океан, е особено уязвимо към замърсяване.

"Средиземно море е затворено море, заобиколено от човечеството, с интензивен морски трафик и широкоразпространена риболовна дейност. Доказателствата от нашето изследване трябва да разтърсят глобалните усилия за смекчаване на изхвърлянето на отпадъци в природната среда", заяви Каналс.

От първите документирани отпадъци в океаните през 70-те до днешните подводни пластмасови полета, човечеството доказа една способност - да замърсява дори и онова, което никога не е виждало. Ако не се предприемат спешни действия, следващото поколение учени няма да изследват подводната геология, а ще каталогизират подводните сметища.