В абсолютни стойности търговията и промишлеността генерират над 27 милиарда лева скрити обороти

Сивата икономика в България съставлява около 34,6 процента от БВП, показват данни за 2023 година от проучване на международната консултантска компания "Киърни", осъществено по поръчка на "Виза България". Изследването, представено на 18 април в София, разкрива, че този процент е най-висок сред всички страни в Европейския съюз.

По информация от Българската телеграфна агенция, неформалната икономика е най-силно изразена в секторите хотелиерство и ресторантьорство, където достига шокиращите 70 процента. Следват селското и горското стопанство и риболовът с 66 процента, изкуствата, забавленията и спортът с 58 процента, строителството с 56 процента, търговията на едро и дребно с 53 процента и производството с 49 процента.

В абсолютни стойности търговията на едро и дребно (14,2 милиарда лева) и промишленото производство (13,6 милиарда лева) са секторите с най-голям обем на сивата икономика, което показва колосалните размери на проблема.

Дигитализацията като спасителен пояс

Проучването подчертава ключовата роля на дигитализацията за ограничаване на сивия сектор. Според анализа, 5 процента годишен ръст на дигиталните плащания в рамките на пет години може да намали размера на сивата икономика с един процент годишно.

Конрад Слусарчик, директор "Комуникации с институции" за Централна и Източна Европа във "Виза Европа", посочи, че това би могло да увеличи БВП с 1,9 милиарда лева годишно и да донесе допълнителни 0,6 милиарда лева данъчни приходи всяка година.

Същевременно данните показват тревожно изоставане на България в използването на електронни разплащания. Средно българите извършват едва 124 дигитални разплащания годишно на човек, което е под една трета от средното за ЕС.

Експертите препоръчват комплексни мерки

Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика, смята, че за успешна борба със сивата икономика е необходим комплексен подход.

"По-успешно в дългосрочен план в борбата със сивата икономика ще бъде действие, което се опитва да елиминира не само крайната стъпка, а в цялост да атакува всички фактори и причини, които пораждат това явление и които подкрепят тези, които нарушават правилата, не си плащат данъците и така променят конкурентната среда," коментира Богданов.

Според него е необходимо систематично действие по всички линии – опростяване на регулациите, намаляване на най-високите данъчни тежести и насърчаване на тези, които работят на светло. Икономистът отбелязва известно подобрение през последните 10-15 години благодарение на електронизацията на данъчната администрация и опростяването на процедурите за малкия бизнес.

Каталин Крецу, генерален мениджър във "Виза Европа" за България, Румъния, Словения и Хърватия, подчертава важността на финансовото образование.

"Това не е лесно, защото икономическият натиск е голям, нямайки достатъчно пари, това ни мотивира да се опитваме да не плащаме допълнителни данъци, да плащаме по-малко на нерегистрирани работници. За това финансовото образование е много важно," посочи той.

Красимира Райчева, изпълнителен директор на "Виза България", представи програмата "България БезБрой", започнала през 2022 година, като практически пример за мерки, насърчаващи електронните плащания. По нейни данни, през 2024 година 84 процента от всички нови търговци с ПОС устройства са участвали в програмата, а 37 процента от новите терминали са били инсталирани в обекти, включени в инициативата.