Амортизирани тръби оставят хиляди българи без вода в жегите

Близо 60 процента от питейната вода в България се губят заради амортизираната водопроводна мрежа, съобщават от bTV. Заради постоянните течове и аварии десетки населени места в страната са подложени на почти целогодишен воден режим, като ситуацията се влошава критично през летните месеци. Най-тежко е положението в област Велико Търново.

14 години без нормално водоподаване

Най-голямото село във Великотърновско – Ресен, страда от липса на вода повече от десетилетие. Въпреки че заради обилните пролетни валежи тази година режимът е бил леко облекчен – спиране след 23:00 часа и възстановяване в 06:00 часа – старата етернитова мрежа аварира ежедневно. В резултат над 2000 жители остават без живителната течност с часове в най-големите горещини.

За подмяната на 40-километровата водопроводна инфраструктура в селото има одобрен проект, чиято стойност надхвърля 15 милиона евро. Финансирането му обаче се отлага за поредна година.

„Много отдавна няма вода в селото. Не мога да кажа точно как е режимът – спират я при аварии, пускат я при аварии. По центъра има на пет-шест места течове. Тръбите са етернитови, позволяват да се пукат. Като пуснат водата, напълваме си съдове, оттам нататък – чакаме пак да я пуснат“, разказва Иван Янчев, жител на село Ресен.

Неговият съгражданин Детелин Динков допълва картината: „Има режим – на водата, на тока. Става още по-зле. Като нямаш вода, как ще се окъпеш, можеш ли да стоиш мръсен?“

Рекордьори по течове и липса на измервания

Към момента 16 населени места в област Велико Търново са с нарушено водоподаване. Въпреки че средните загуби за страната са над 60 процента, в някои области положението е още по-драматично. В Перник и Шумен загубите надхвърлят 83 процента. В челната петица попадат Сливен с 81,39 процента, София област и Пазарджик. В Плевен, който преживя продължителен воден режим, се губят над 71 процента от подадената вода.

Експертът Иван Иванов посочва, че освен старата инфраструктура, сериозен проблем е и липсата на прецизно измерване на постъпващите в системата количества.

„Ние в България не мерим достатъчно прецизно, а дори на много места въобще не мерим количествата, които постъпват в системата и които де факто се ползват. Реално ние нямаме съвсем ясна представа какви са загубите“, коментира Иванов. Той допълва, че ниските цени на ВиК услугите ограничават възможностите за инвестиции, тъй като приходите на операторите покриват основно разходите за електроенергия и труд.

Риск за енергетиката

Климатичните промени и засушаването поставят под натиск не само битовото водоснабдяване. Макар България да не разчита масово на река Дунав за напояване в земеделието, спадът в нивото на реката крие други опасности.

Експерти предупреждават, че основният риск остава за охлаждането на реакторите на АЕЦ „Козлодуй“. Ако нивото на Дунав продължи да спада, това може да наложи спиране на мощности, което би било критично за цялата електроенергийна система на страната.