Синдикат "Образование" проведе проучване сред 1515 педагогически специалисти за развитието им

Една трета от българските учители плащат със собствени средства за своята квалификация, въпреки че по закон за това е предвиден бюджет. Това показва национално проучване на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", обявено днес.

Изследването, в което са участвали 1515 респонденти – предимно учители и директори, разкрива сериозен проблем с времето за квалификация. Над 51% от обученията се провеждат през почивните дни, което според синдиката е "порочна практика, допринасяща за бърнаут сред учителите".

"Това свидетелства за липса на институционална подкрепа от страна на МОН", заяви д-р Юлиян Петров, председател на синдиката.

Средната възраст на участвалите педагогически специалисти е 47,3 години, което е по-ниско от средната възраст в системата - 54 години. Това показва по-голям интерес към квалификацията сред по-младите учители. Само 14,7% от участниците са мъже, което дори надвишава реалния дял на мъжете-учители в страната.

Проучването разкрива, че 78,9% от респондентите са с магистърска степен, 18,6% са бакалаври, а 2,4% имат докторска степен – процент, който постепенно нараства. Българският учител придобива средно 2,9 квалификационни кредита годишно.

По отношение на регулярността на квалификациите, 19,4% от педагозите са имали четири и повече квалификационни обучения през последната година, 19,5% – три обучения, 33,9% – две обучения, а 27,1% – само едно обучение.

Изследването показва, че 68,5% от педагогическите специалисти са се обучавали със средства за квалификация, заложени в училищния бюджет, договорени благодарение на синдикатите. Въпреки това, 33,3% от учителите и директорите са се квалифицирали със собствени средства.

Друг проблем е липсата на прозрачност – 64,3% от анкетираните не знаят какъв е общият размер на средствата за квалификация в тяхната институция. Само 32% са заявили, че им е предоставена тази информация.

Синдикатът отчита, че най-често учителите и директорите са се квалифицирали в следните организации: департаменти за квалификация – 42,7%, обучителни НПО организации – 20%, синдикални обучения – 16% и НЦПКПС – Банкя – 8,6%.

В проучването се посочва, че 88,2% от учителите са категорични, че трябва да разполагат с пет работни дни за квалификация по европейски образец, като статутът на тези дни трябва да е служебен, извън платения годишен отпуск.

Според данните, 81,6% от учителите и директорите заявяват, че изпитват реална нужда от допълнителна квалификация. Най-търсените теми са: нови методи за преподаване (49%), бърнаут и прегаряне (41,8%), иновации в действие (39,9%), тренинг по специалността (38,1%) и психологически аспекти (32,2%).

"Време е МОН да оптимизира административно процеса по провеждане на квалификации и да го направи устойчив, прозрачен и съобразен с нуждите на реалната практика", заключава в документа д-р Юлиян Петров.