Само на мен ли ми се струва, че в този свят нещо не е наред? Уж всеки върши каквото трябва, а накрая нищо не се получава. Така и с новите касови апарати: и държавата казва, че бизнесът е прав, и бизнесът казва, че държавата е права, а в крайна сметка от ден на ден атмосферата се нажежава и никой не знае как ще свърши.

Че всички ще имаме неприятности с тази наредба, казах още през февруари, но и тогава, пък и след това будното гражданско общество предпочита да се занимава с пейки, тротоари и апартаменти, а не толкова с проблем, който може да промени цялата социално-икономическа картина в страната, защото този проблем е някак по-скучен, няма скандал, няма вещица за горене и няма накъде да хукнат с микрофоните си телевизионните репортери, пише Иван Стамболов-Сула във вестник Сега.

В началото на април БСК изпрати писмо до Бойко Борисов с копие до финансовия министър, шефката на НАП и медиите. В него се припомня срещата от 26 февруари в кабинета на премиера, където е имало: „Ама, да! Моля ви се! Всичко ще се нареди! Ще се направят работни групи, ще се чуе гласът на бизнеса, ще се нанесат поправки в наредбата, не бойте се!“. Окрилени, представителите на бизнеса тръгнали по работни групи в НАП и си представям стъклените очи, с които са се взирали в тях данъчните. На конкретните предложения за промяна в наредбата НАП отговорила с отказ и работни групи така и не били образувани. Станало ясно, че никакви промени в наредбата няма да бъдат направени. Вместо това е имало мъгляви загатвания, че в неопределеното бъдеще, но след окончателното влизане на наредбата в сила биха могли да бъдат обсъдени някакви въпроси от технически характер. Представям си досадата, с която рафинираните чиновници се споглеждат през бюрата си: „Уф! Пак ли тези! Трябва някак да ги разкараме, да ги забаламосаме, да ги турим у лево, да ги пуснем да пасат, защото такива са инструкциите от министерството“.

При това положение на 10 юни БСК ще внесе в съда иск срещу Министерството на финансите. Този акт е ни повече, ни по-малко casus belli между бизнеса, предприемачите, работодателите (тази средна класа, този гръбнак на обществото, този гарант за свобода и демокрация!) и държавата.

Ей, държаво (независимо кой точно те управлява в момента), ти луда ли си?!

Чудно ми е как лицата на политическите партии, които иначе денонощно търсят за какво да крещят по медиите, сякаш пропускат този сюжет, сякаш не му обръщат достатъчно внимание. А той е идеологически знаков както за т.нар. леви, така и за т.нар. десни.

Десните (ако са десни) трябва да скочат, понеже ще се съсипят малкият и средният бизнес, ще бъде нанесен удар върху тяхната социална и електорална база. Хиляди малки предприемачи ще бъдат превърнати от работодатели и данъкоплатци в бенефициенти на социални помощи или в най-добрия случай – в наемни работници. Довчера внасяли в социалната система, вече ще започнат да теглят от нея.

Левите (ако са леви) трябва да се загрижат за потребителите, особено за най-бедните, онези с най-малката кошница. При вдигането на цените те първи ще пострадат. Трябва да се загрижат и за наемните работници в засегнатите сектори, защото мнозина от тях ще загубят работата си.

Браншовите организации са изчислили, че до 1 октомври (срокът за окончателно влизане в сила на Наредба Н-18) всички стоки, независимо акцизни или не, ще поскъпнат между 8 и 30%.

Процесът вече се наблюдава. Малките квартални магазини и по-малките заведения ще се изправят пред фалит, в бюрата ще се регистрират нови безработни, бедните ще станат още по-бедни, а любимите на всички пенсионери... За тях да не говорим.

Защо цените в магазините и заведенията ще скочат? Много просто: защото ще скочат цените на складовете на едро и на доставчиците. А защо ще скочат цените на доставчиците? Още по-просто: защото ще скочат цените на производителите и на вносителите. А техните цени защо ще скочат? Виж, това вече, както се казва, един Господ знае и стари жèни.

– Хо-хоооо! – ще се провикнат тук данъчните. – Ние знаем! Тези мошеници ги сгащихме и сега всичките ще трябва да излязат на светло. Ще спрат да смотават данъци и осигуровки и естествено, че ще си вдигнат цените!

Правилно! Ако разгледаме финансовото министерство като фирма, то тя си има предмет на дейност. Точка №1 в този предмет е да събира данъци. Финансовите министерства съществуват преди всичко за да събират данъци. Колкото повече данъци събере един финансов министър, за толкова по-успешен го броят. Всичко останало е на второ място.

– Спокойно! – казва държавата. – Като съберем повече пари от гражданите, ще им върнем повече публични услуги!

Но гражданите дали мислят така?

Какво предпочита гражданинът: суха парà в джоба или нейната равностойност в публични услуги, примерно безплатен градски транспорт между Столипиново и Кючук Париж? Никой не отрича, че богато общество се състои от богати граждани и толкова "по-дясна“ е една държава, колкото повече пари оставя у хората за сметка на парите, които прибира за себе си. Но тук се крие и една опасност. Богатият гражданин е свободен човек, а свободните хора не са мили на държавата най-малкото защото тогава чиновничеството няма да е господстваща каста, а обслужващ персонал, като каквото е замислено. Пък и много други неудобства. Гражданинът не бива да е състоятелен. Напротив, той трябва да се държи на ръба на елементарното възпроизводство, а още по-добре да бъде превърнат в доживотен длъжник било чрез кредити, било чрез глоби, било чрез неплатени данъци и осигуровки.

Пък и каква част от събраните от гражданите пари ще се върне при тях? Нали по пътя трябва да се раздадат бонуси на администрацията, обръчите от фирми да спечелят обществени поръчки и т.н.

Работодатели в туристическия бранш са ми разказвали: „Ние искаме отношенията ни с работниците да са на светло, имаме интерес от това. Работниците обаче не искат. Аз имам персонал от 200 души и 250 запора от частни съдебни изпълнители. Купуват си джиесеми, теглят кредити, не ги връщат и накрая стигат при съдия-изпълнителя, който им слага запор на заплатите. Ако си получават парите по сметка с всички осигуровки и т.н., то парите никога няма да стигнат до тях, а ежемесечно ще бъдат удържани. Ако си поставя персонала при такива условия, ще напуснат. Къде ще отидат ли? Ще ви кажа: в Испания. Там ще отидат“.

Друг мошеник работодател осъмнал със запорирани сметки. Отишъл при съдия-изпълнителката и попитал:

– Защо?

– Защото имаш неплатен акт.

– Пропуснал съм, но когато се обадихте, платих го до половин час с лихвите.

– Да, но междувременно присъединих едни 50 бона данъци.

– Това не са данъци, а лихви върху тях. Данъците съм платил, но се съдим с НАП и чак след края на делото ще е ясно.

И показал споразумението си с НАП. Съдия-изпълнителката се вкиснала, защото вече се била приготвила да прибере близо 5 бона за дейността си. И, забележете: комисионите си съдия-изпълнителите не взимат от събраната сума, а свръх нея. Даже мутрите не постъпваха така – взимаха процент от кредитора, а не от длъжника.

Кой е виновен? Любим въпрос на медиите

Виновни са работниците, че теглят кредити, които не могат да връщат? Виновни са работодателите че хитруват, за да си намалят цените и да бъдат конкурентни? Виновни са бирниците, ЧСИ-тата и публичните изпълнители, че безмилостно блокират длъжниците, отнемайки им възможността да се издължат? Виновна е държавата, която, биейки се в гърдите, че е данъчен рай с плосък данък само 10%, всъщност очаква да прибере около 70% от спечеленото под формата на такси, осигуровки, лицензи и т.н.?

Какво ще го интересува масовия потребител на 1 октомври, когато му скочат всички цени, кой е виновен? Ама било законно! Не всичко законно е справедливо. Силният измисля закони, а слабият е виновен, задето не може да ги спази. А датата 1 октомври е особена с това, че не само тогава влиза в сила Наредба Н-18, но и че е в разгара на първата седмица от официалната кампания за местни избори. Който има уши да слуша, нека слуша (Мат. 13:9). Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.