Сметната палата разкри тежки административни пропуски във вътрешното министерство

Над половин милиард лева, предназначени за превенция на катастрофите и намаляване на жертвите по пътищата, стоят неизползвани или се харчат за ремонти, климатици и облекла в Министерството на вътрешните работи, съобщават от пресцентъра на Сметната палата. Одитният доклад, който обхваща периода от 1 януари 2021 година до 30 юни 2025 година, очертава системна липса на ефективност в контрола и управлението на Фонда за безопасност на движението. Докато финансовият ресурс се топи от инфлацията, броят на тежките инциденти и ранените в страната нараства устойчиво.

Милиони за сигурност отиват за климатици и ремонти

Към юни 2025 година специализираният фонд разполага с 523,4 милиона лева, натрупани предимно от глоби за нарушения, установени с камери. Поради административни слабости, честа смяна на ръководството на МВР и провалени обществени поръчки – като през 2024 година почти всяка трета процедура е била прекратена – огромна част от парите остава нереализирана. Одиторите изчисляват, че натрупаните средства са загубили сериозна част от покупателната си способност заради 28% инфлация за периода, а ако моделът не се промени, до края на 2028 година остатъкът ще надхвърли 873 милиона лева.

За проверяваните четири години и половина са изхарчени едва 125,1 милиона лева, като голяма част от тях няма пряка връзка с пътната безопасност. Само 38 на сто от разходите (47,6 милиона лева) са инвестирани в системи за видеонаблюдение, камери за скорост и дрегери. В същото време 8 на сто от сумата (10,2 милиона лева) е отишла за текущи ремонти на полицейски управления, закупуване на климатици, офис техника, служебни облекла и провеждане на семинари. Сред фрапиращите примери е изграждането на нова административна сграда на МВР в Силистра на стойност близо 4 милиона лева.

Одитът подчертава, че общините и външните организации на практика са били изолирани от възможността да кандидатстват за финансиране на проекти поради липса на ясни процедури. Едва след законодателни промени от 7 май 2026 година бе предвидено половината от глобите от общински камери да остават в местните бюджети за подобряване на инфраструктурата.

Растящ травматизъм на пътя и неефективни глоби

Статистиката за пътния травматизъм показва сериозно влошаване на показателите. За одитирания период в страната са станали общо 485 100 катастрофи, но полицейски екипи са посетили едва 30 на сто от тях (146 592 произшествия). Въпреки че през 2024 година се отчита спад на загиналите до 478 души, всички останали индикатори бележат ръст – инцидентите са се увеличили с 11 на сто, ранените с 19 на сто, а тежко ранените с 30 на сто.

Сметната палата отчита липса на дълбок анализ от страна на МВР по отношение на инфраструктурните проблеми. Вътрешното министерство прехвърля цялата вина върху нарушенията на шофьорите, като най-много жертви са дадени заради разсейване, несъобразена скорост и навлизане в насрещното платно. Инвестиции обаче не се насочват към подобряване на опасните участъци чрез маркировка или осветление, въпреки че ефективността на подобни мерки е доказана – например след поставянето на ограничители в Кресненското дефиле жертвите там са спаднали до нула.

Докладът разбива и мита за опасните магистрали. Най-малко смъртни случаи се регистрират именно по високоскоростните трасета заради разделянето на потоците, докато най-много инциденти с пешеходци стават в населените места поради лоша инфраструктура и неосветени пътеки. Налаганите санкции също губят своя възпиращ ефект. Броят на издадените глоби е скочил с над 30 на сто – от 2,5 милиона през 2021 година до 3,3 милиона през 2024 година, но нарушенията продължават да растат. Повече от половината електронни фишове се връчват със закъснение над шест месеца, а голям брой актове биват отменяни от съда, което премахва усещането за неизбежност на наказанието. Дори двойното увеличение на повечето глоби от 7 септември 2025 година не дава нужния превантивен резултат без структурна промяна в контрола.

България остава на челните места по смъртност в Европа

Сравнителният анализ в Европейския съюз показва, че България изостава драстично от европейските стандарти. Страната ни заема първо място по смъртност на пътя в целия Съюз през 2023 година, а през 2021, 2022 и 2024 година се нарежда на втора позиция веднага след Румъния. У нас загиват по 74 души на един милион население, което е над два пъти повече в сравнение със сигурни страни като Швеция, Дания, Нидерландия и Германия. Докато в Гърция смъртността е намалена наполовина за десет години, у нас черната статистика се влошава, а броят на загиналите пешеходци е нараснал с 18 на сто.

Европейските държави прилагат много по-широк спектър от мерки. В Естония глобите достигат до 2400 евро, в Гърция за скорост над 200 километра в час се отнема книжката за година, във Финландия санкциите се определят според дохода, а във Франция тежките инциденти след употреба на алкохол се съдят като убийство. В Германия се инвестира в изследване на участъците с концентрация на катастрофи, а в Дания и Полша камерите задължително се обозначават със знаци.

Прогнозата за България до 2030 година остава песимистична – страната няма да успее да изпълни целта на Европейския съюз за намаляване на жертвите наполовина спрямо нивата от 2019 година. Сметната палата е отправила 26 задължителни препоръки към министъра на вътрешните работи, който трябва да предприеме мерки и да докладва за изпълнението им до 31 май 2027 година.