Здравната олигархия: Специализант става синът на шефа

Въпреки хроничния недостиг на медицински кадри в България, завършващите медицина често се оказват блокирани в опита си да започнат специализация. Това противоречие в системата е поставено във фокуса на нов репортаж на "Свободна Европа", озаглавен „Мръсните тайни в здравеопазването“.

В интервю за медията младата лекарка Калина Божилова и журналистът от "Капитал" Десислава Николова разкриват механизмите, чрез които се възпроизвеждат неравенства и зависимости в здравната система. Божилова е част от група протестиращи медици, които настояват за две основни промени – гарантирано минимално възнаграждение и ясни, справедливи правила за кариерно развитие.

Според Николова и Божилова, в много от болниците съществува шуробаджанащина – практиката деца на началници или свързани лица да бъдат приемани за специализанти с преференции. „Специализант става синът на шефа на клиниката, дори и да не е най-подходящият кандидат“, посочва Николова. В същото време отличници без връзки остават извън системата.

Проблемът е задълбочен от неяснотата на Наредба № 1, която регламентира реда за специализации. Според Божилова липсват точни критерии за разпределението на местата, което създава условия за субективизъм и злоупотреби.

Друг съществен въпрос, повдигнат от младите лекари, е заплащането. Началната заплата за специализант е близка до минималната за страната, като останалата част от възнаграждението зависи от волята на ръководството на болницата. „Искаме основна заплата от поне 3 000 лева – за да има сигурност и предвидимост“, заявява Божилова. В момента се разчита предимно на допълнителното материално стимулиране, което често се използва като лост за контрол.

Николова допълва, че въпреки удвоения бюджет на Националната здравноосигурителна каса през последните пет години, средствата не стигат до младите лекари или сестри. „Продължаваме да си говорим за този проблем всеки ден“, казва тя.

Репортажът на "Свободна Европа" разкрива и друга притеснителна практика – подписването на тристранни договори между специализант, болница и трето здравно заведение, често частна клиника или кабинет на родителите на кандидата. Така формално се изпълняват изискванията, но заплащането остава символично или несъществуващо.

Протестите на младите медици започнаха преди няколко месеца, окуражени от успеха на градския транспорт в столицата, чийто работници постигнаха увеличение на възнагражденията след блокада на града. В опит да се чуят исканията им, част от протестиращите бяха изслушани в Народното събрание. В отговор депутатът Тошко Йорданов от партия „Има такъв народ“ направи коментар, който предизвика силна обществена реакция: „Ако не искате да работите в България, ще вкараме чужди специалисти, които ще работят за 500 долара и ще са щастливи“.

Изказването беше остро критикувано от младите лекари. Според Божилова подобно отношение пренебрегва реалността, в която те работят на няколко места, за да се издържат, и нямат гаранция дори за достъп до специализация.

Младите специалисти продължават да настояват за промени в Наредба № 1 и въвеждане на обективни критерии, които да премахнат порочната практика на зависимости, неформални договорки и неравенство.

„Не е нормално дипломата ми с отличен успех да няма никакво значение“, казва Божилова. „А тези, които си платят или имат роднини, да напредват“.