Д-р Красен Иванов разкри трудния път от доброволец до специалист в престижна болница

Младите лекари в България изминават дълъг и изпълнен с трудности път, преди да се реализират професионално. Това сподели гастроентерологът в УМБАЛ "Света Екатерина" д-р Красен Иванов в предаването "На Фокус" по NOVA, коментирайки протестите с искания за по-високи възнаграждения и по-добри условия на труд.

Д-р Иванов завърши Медицинския университет във Варна през 2014 година, където се запозна и със съпругата си в първи курс. "Тя също е лекар. И двамата дойдохме в София, за да търсим своя път в специализацията", разказа той, цитиран от NOVA. Той обясни, че след завършване на медицина започва трудният път на специализация, като не винаги има възможност младият лекар да започне веднага в желаната специалност.

Доброволец без заплата

Младият лекар сподели, че започнал професионалния си път като доброволец. "Работих без заплата няколко месеца. Докато ме оцениха и ми предложиха работа. Бях на около 26-годишна възраст", спомни си той. Според д-р Иванов плюс при него беше, че със съпругата си винаги са си помагали – тя започна специализация в хематологията, а той бе доброволец в гастроентерологията.

Малко след това д-р Иванов започнал специализация в болница "Токуда", където по негови думи "научил изключително много". "Имах възможност да работя с изключителни специалисти на световно ниво. Те ми дадоха много, но за да го получа, трябваше да го заслужа", подчерта той.

От дъното на йерархията

Гастроентерологът обясни, че всеки млад лекар трябва да заслужи това, което иска да постигне. "Започваш от най-ниското ниво. Специализантът е на дъното на хранителната верига - даваш дежурства, работиш, за да придобиеш нужните знания и опит", каза той.

Д-р Иванов изтъкна, че кривата на обучение е дълга – минимум 12 години, а при някои специалности до 15–17 години, докато лекарят може да работи самостоятелно. Според него пътят е труден, но когато човек си постави цел и е упорит, нещата се получават.

Допълнителни доходи от други места

Младият лекар сподели, че на моменти заради недостиг на пари работил и на други места. "Работех и на други места, където можех. Дори известно време и в пластичната хирургия – с цел допълнителни доходи", разкри той.

Д-р Иванов допълни, че да напусне България винаги е било резервен вариант. "Ако не се получеше специализация и развитие тук, мислехме да заминем за Германия – тогава това беше модерно", каза той. Много колеги от неговия курс заминали още тогава. Те ходили на уроци, учили езика и се готвели за всеки вариант. "Но имахме късмета да попаднем на хора, които ни дадоха шанс да специализираме при тях и реално да се реализираме в България", допълни гастроентерологът.

Семейство и кариера

Д-р Иванов има три деца и сподели, че да съчетава медицината и семейните отговорности е доста трудно. "Семейството е най-важното, а работата отнема страшно много време – няма фиксирано работно време", обясни той. Може да си тръгнеш в четири следобед, може и в осем вечерта – зависи дали някой има нужда от помощ.

Преди години съпругата му живеела в Бургас с децата, защото родителите ѝ помагали повече. "Аз работех в София и пътувах всяка седмица – събота и неделя бях при тях, после обратно", разказа младият лекар.

Исканията на младите лекари в България са за адекватни заплати, съответстващи на европейските стандарти. През 2025 година младите медици провеждат редица протести под мотото "Бъдеще в България" с искания за минимално възнаграждение от 150 процента от средната работна заплата в страната.