МОН предлага мащабни промени в училищното образование: нови правила, нови възможности

Министерството на образованието и науката (МОН) публикува за обществено обсъждане предложения за съществени изменения в Закона за предучилищното и училищното образование. Пакетът от промени цели адаптиране на образователната система към новите социални реалности, по-добра приобщаваща среда и съвременен подход към преподаването и оценяването.

„Едно от най-значимите предложения е въвеждането на интензивна езикова подготовка по български език за деца, които не го владеят“, се посочва в мотивите. За ученици от 1. до 7. клас, които се завръщат от чужбина или нямат необходимите езикови умения, ще се предлага ускорена индивидуална програма, а за децата без познания по езика ще се създават подготвителни класове. При нужда ще се допуска повтаряне на първи клас с цел наваксване на езиковите затруднения, които иначе възпрепятстват обучението по всички останали предмети.

Сериозна стъпка е и създаването на специализирани математически и природоматематически гимназии, в които учениците ще могат да кандидатстват още след 4. клас. Училищата от този тип ще предоставят ранна профилирана подготовка, а преминалите успешно приемния етап няма да трябва да кандидатстват отново след 7. клас, освен ако не желаят да се преместят в друго училище.

Друга ключова промяна е въвеждането на забрана за ползване на мобилни телефони в училище, с изключение на образователни и медицински цели и при извънредни обстоятелства. Според МОН прекомерната употреба на електронни устройства вреди на когнитивните, социални и комуникативни умения на децата.

В областта на възпитанието се въвежда нов задължителен избираем предмет, посветен на добродетели и ценности. „Честност, уважение, съпричастност, смелост, отзивчивост към нуждите на другите – това са част от темите, които децата ще обсъждат без да получават оценки, а с акцент върху дискусия и лична рефлексия“, се казва в предложението. Предметът ще включва и три алтернативни програми, включително възможност за изучаване на религии.

Учебниците ще бъдат структурирани на части, за да се облекчи физическото натоварване от тежките ученически раници. Допълнително ще се разработват и електронни варианти с интерактивно съдържание. Опростява се и процедурата по тяхното одобряване, като отговорността се централизира в МОН.

Съществена реформа засяга системата за оценяване – и на учениците, и на учителите. Изпитванията вече ще се фокусират не само върху фактологични знания, а върху критично мислене, социално-емоционално развитие и практически умения. Учителите и директорите пък ще преминават през ежегодна оценка на работата си вместо досегашната атестация.

Създават се нови кариерни нива – „базови учители“, които ще подкрепят бъдещите педагози, и „методици“, отговарящи за педагогическата подкрепа на местно ниво. Очаква се също и въвеждане на нов модел за повишаване на квалификацията, базиран на реални нужди, със сертифицирани обучения, оценявани чрез информационна система.

Местната власт също получава нови отговорности – възможност за регулиране на приема с цел равномерно разпределение на ученици от уязвими групи, както и по-строг контрол върху обхвата и редовността на учениците. Предвижда се ограничение кметовете да обявяват неучебен ден единствено по повод празника на общината.

Предлага се и създаване на нова професионална квалификация – „специалист по ранна детска грижа“, в отговор на недостига на медицински сестри и необходимостта от специализирани кадри в детските ясли.

Кариерните консултанти ще бъдат обединени в Национален център за кариерно ориентиране, който ще подкрепя учениците в избора на професионален път и образование. Разширява се и обхватът на Центровете за специална образователна подкрепа – те ще могат да обучават ученици до 12. клас, а не само до 16-годишна възраст.

Накрая, предстои преструктуриране на регионалните управления по образованието – те вече ще бъдат административни звена към МОН, със собствен управленски статут и ясна отчетност.

„Целта е ясна – модерна, справедлива и адаптивна образователна система, която да отговаря на реалностите на съвременния свят и да подкрепя всеки ученик по пътя му към личностна и професионална реализация“, обобщават от министерството.

Промените са публикувани за обществено обсъждане, а МОН призовава гражданите, експертите и институциите да изразят мнения и предложения.