РУ "Ангел Кънчев" е сред одобрените за финансиране висши училища

Държавата предвижда да отпусне общо 1 200 000 евро национално съфинансиране за десет български висши училища, които участват като пълноправни партньори в европейски университетски алианси, съобщават от Министерството на образованието и науката, цитирани от БТА. Средствата са заложени в проекта на новата Национална програма „Съфинансиране на държавни висши училища - партньори в европейски университетски алианси", който е публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на образователното ведомство. Целта на финансовия инструмент е да постави българските университети при равни условия с техните чуждестранни партньори, да повиши качеството на преподаване и да привлече повече студенти, включително от държави извън Европейския съюз.

Правила за финансиране и бюджет до 2027 година

Новата програма ще действа до 31 декември 2027 година и е изготвена на основание член 91в от Закона за висшето образование. Общият бюджет от 1 200 000 евро е разпределен в два транша — 530 000 евро за 2026 година и 670 000 евро за 2027 година.

Държавните пари ще се отпускат като допълнение към европейското финансиране по програмата „Еразъм+" за периода 2021–2027 година. За да получат целевите средства, висшите училища трябва да имат активни проекти, одобрени от Европейската комисия, и сключени грантови споразумения към момента на приемане на програмата от Министерския съвет. Според заложените в проекта правила националното съфинансиране не може да надхвърля 20 процента от сумата по основния грантов договор на съответния български университет.

Кои са десетте университета в списъка

Право на целева финансова подкрепа имат точно десет държавни висши училища в страната, като три от тях са ключови академични центрове в Северна България. Русенският университет „Ангел Кънчев" е включен като партньор в европейския алианс Across, Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий" участва в мрежата OpenEU, а Стопанската академия „Димитър А. Ценов" в Свищов си партнира с европейски институции в рамките на алианса KreativEU.

Останалите седем допустими бенефициенти по националната програма са Аграрният университет в Пловдив (алианс UNIgreen), Медицинският университет в София (алианс INGENIUM), Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов" в София (алианс FilmEU), Софийският университет „Св. Климент Охридски" (алианс Transform4Europe), Техническият университет в София (алианс EUt+), Университетът за национално и световно стопанство в София (алианс ENGAGE.EU) и Университетът по архитектура, строителство и геодезия (алианс BAUHAUS4EU).

Чрез споделянето на обща академична база и научни ресурси в тези мрежи се очаква българските висши училища да разработят съвместни учебни програми с европейските си партньори и да осигурят по-добра физическа и виртуална мобилност за студенти, докторанти, преподаватели и изследователи. От образователното министерство посочват, че това сътрудничество ще помогне и за решаването на важни обществени задачи в полза на местните общности.

Битката за квалифицирани кадри

Значението на международните академични мрежи беше очертано от министъра на образованието и науката проф. д-р Георги Вълчев още на 27 октомври по време на откриването на стратегическата асамблея на алианса Transform4Europe, чийто домакин и ротационен председател е Софийският университет „Св. Климент Охридски".

„Битката за квалифициран човешки потенциал ще бъде битката на 21-ви век, въпреки че в момента сме свидетели на множество войни и на тежки конфликти. Но същинската битка в следващите десетилетия ще бъде свързана с акумулирането на достатъчно квалифициран човешки потенциал", заяви тогава проф. д-р Георги Вълчев, цитиран от БТА.

Образователният министър обърна внимание, че в съвременния свят нито една държава не може да се затвори в себе си и да се справи сама с научните предизвикателства.

„Идеята за създаването на такъв тип алианси е свързана с няколко важни неща. Тя доказва, че в съвременната ситуация, в която сме поставени, няма отделна страна, която да осигури необходимия научен капацитет в пълнота. И най-големите икономики – САЩ и Китай, събират специалисти от цял свят, за да постигат своите цели в науката и висшето образование", поясни проф. д-р Георги Вълчев.

По думите му европейските университетски обединения дават реален шанс за създаване на големи интердисциплинарни екипи, каквито изисква съвременната наука. Чрез тях българските университети стават по-видими на международната сцена, изграждат доверие и вдъхновяват младите хора да се развиват в науката.