Инициативата е част от проекта “Моят път в подготовка за трудова реализация на младежи с РАС и СОП”

Тече шести месец от старта на дейностите по мултиплициране в Русе на проекта “Моят път в подготовка за трудова реализация на младежи с РАС и СОП”. Ентусиазмът на всички "замесени" е огромен.

Началото в София и Варна

Проектът беше успешно реализиран в София и Варна през периода от месец април 2024 до септември 2025 година и приключи с много по-сериозни от планираните резултати. Развитието и промените във функционирането и в нагласите, които се наблюдават и в трите целеви групи - младежите, техните родители и работодателите, са сериозна причина да бъде продължен уверено процесът. Вече не като проект. А с малката сума от дарителски средства и с много личен принос - на родителите, на водещите ателиета, на координатора.

Проектът в София и Варна е реализиран с финансовата подкрепа на Фондация "Акцион менш" и Фондация "Либенау". Инициатор и основен изпълнител е Фондация "Новите деца", а главен двигател на предприятието - психологът Поля Златилова.

Мултиплицирането в Русе

Водещата организация - Фондация "Новите деца" продължи дейностите по мултиплициране на механизма и в Русе с наличните средства, осигурени като дарение от Фондация "Либенау" и арх. Румен Йотов.

В проекта в Русе бяха включени 9 девойки и младежи с аутизъм и специални образователни потребности. Участниците са на възраст между 16 и 21 години, сред които и две двойки близнаци. Бяха сформирани Ателие за придобиване на социално-комуникативните умения и Кулинарна работилница, в които младежите стартираха своите първи малки стъпки по пътя си към трудовата реализация.

Водещ на Ателието за придобиване на социално-комуникативните умения е Поля Златилова - психолог, сертифициран специалист по аутизъм, създател на "За теб, дете" - консултативна и терапевтична практика, която осигури на младежите специално пространство, където да се чувстват сигурни и спокойни.

Кулинарната работилница намери свой "дом" в Двореца на децата под вещото ръководство на мастър шеф Светлана Игнатова и мастър шеф Катя Стефанова. С помощта на двете водещи младите хора сътвориха сладки и солени шедьоври, достойни за сериозна конкуренция.

Лечебният път към кухнята

Какво мотивира един тийнейджър, неприет в класа поради различието си, да иска да се научи да прави нещо, да приготвя кулинарни изкушения, въпреки че за тях се изисква майсторство и прецизност? Отговорът е кратък - мотивацията идва от желанието да си върне достойнството, гласа и мястото в света - по свой начин.

Защо пътят към кухнята се оказва лечебен:

1. Потребност от стойност и обективен успех

Когато съучениците не ти казват „ти си важен“, ти търсиш място, където усилията ти имат видим резултат. В кулинарията успехът не е въпрос на симпатия, а на вкус. Ястието или е вкусно, или не е. Тук признанието идва естествено, без нужда младежът да се „вписва“ в социални норми. Храната започва да говори вместо него.

2. Ред и контрол в един хаотичен свят

Социалното отхвърляне е болезнено и непредвидимо. Кулинарията предлага точно обратното:

• Ясни правила и точни пропорции;

• Стриктен ред и повтаряемост;

• Предвидими резултати. Това дава на младежите усещане за сигурност и власт над ситуацията, когато всички останали сфери от живота им изглеждат несигурни.

3. Тихата форма на себеизразяване

За много деца с РАС думите са трудно оръжие. Кулинарното изкуство им позволява да кажат: „Ето кой съм“ и „Вижте какво чувствам“, без да се налага да се защитават или да влизат в сложни диалози. Това е техният безшумен, но мощен глас.

4. Лечебната сила на това да бъдеш нужен

Да нахраниш някого е един от най-първичните жестове на грижа. За младеж, който се е чувствал излишен, моментът, в който хората се усмихват и благодарят за направеното от него, е трансформиращ. Благодарността лекува усещането за ненужност.

5. Превръщане на болката в майсторство

Различието, което често е повод за подигравки, в кухнята се превръща в суперсила. Качества като:

• Изключително внимание към детайла;

• Безкрайно търпение;

• Стремеж към перфекционизъм. Тези черти помагат на „различните“ младежи да овладеят сложни техники, превръщайки вътрешната си чувствителност в професионално умение.

6. Нова идентичност: Извън етикетите

В класната стая той може да е „странният“. В кухнята обаче, той е Майсторът. Тази промяна в себеусещането е най-важната стъпка към трудовата реализация и достоен живот.