Инфлацията вече не е "внесена", а се дължи на вътрешни фактори и раздутия бюджет, заяви икономическият експерт

Българите реално са обеднели с над 40% през последните пет години, като 100 лева днес имат покупателната стойност на 60 лева отпреди пет години. Това заяви икономическият експерт и изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев в ефира на "Радио Фокус".

Коментарът му беше по повод последните данни на Националния статистически институт (НСИ), според които инфлацията у нас през октомври достига 5,3% на годишна база, а месечната е 0,9%.

Според Кръстев високата инфлация остава сериозен вътрешен проблем за страната, въпреки че критериите за еврозоната вече не са решаващи след полученото одобрение от Еврогрупата и Европейската централна банка (ЕЦБ). Той посочи, че високите цени са индикатор за грешни бюджетни прогнози и се усещат пряко от домакинствата.

Вътрешни фактори движат инфлацията

Експертът подчерта, че инфлацията вече не е "внесена" от международните пазари, а се генерира основно от вътрешноикономически фактори. Като основна причина той изтъкна твърде разходния бюджет за 2024 г.

"Увеличенията на доходите в публичния сектор, финансирани чрез заеми и раздаване на непроизведени у нас пари, са директен двигател на инфлацията", подчерта Кръстев.

Той коментира и тревожните данни, че над два милиона българи се определят като бедни, което съответства на факта, че 75% от работещите получават възнаграждение под средната работна заплата. Кръстев отбеляза, че данъчната тежест също не е ниска, като разликата между разхода на работодателя и нетната заплата на служителя достига около 35%.

Нужна е фискална дисциплина

По отношение на прогнозите за бюджета за 2026 г. и очакван нов скок на инфлацията през 2027 г., Кръстев заяви, че това зависи изцяло от политическите решения, а не от икономическите реалности.

"Трябва да се променят законопроектите, които водят до непрекъснато увеличение на разходите. Българският модел не издържа на 45-47% преразпределение на БВП през бюджета", каза той.

Според експерта, излизането от "порочния кръг" е възможно чрез ограничаване на проинфлационните политики, връщане към фискална дисциплина и спиране на автоматичните механизми, които изкуствено увеличават заплатите в публичния сектор.