Нова математическа теория обяснява защо помним историите, а не дословните текстове

Хората не просто запомнят списъци с факти – те организират спомените си като значими разкази. Как точно мозъкът съхранява и възпроизвежда тези сложни разкази, остава загадка за когнитивните учени. Сега нов математически модел, създаден от международен екип от Института за напреднали изследвания, Универитета Емори и Института Вайцман, предлага обяснение.

"Разказите бяха считани за твърде сложни, за да се поддадат на единна теория. Нашият модел показва, че има статистическа закономерност в това как се възприемат и запомнят," заяви Миша Цодикс, водещ автор на изследването.

Екипът предполага, че когато човек чува или чете разказ, в мозъка се изгражда вътрешна структура, наподобяваща дърво. Коренът съдържа абстрактната същност на историята, клоните представят епизоди и подепизоди, а всеки възел може да представлява обобщение на предходни събития.

Експериментът с 100 участника

За да тестват хипотезата си, изследователите провериха теорията върху над 100 души. Участниците трябваше да възпроизведат 11 устни разказа с различна дължина – от 20 до 200 изречения.

Резултатите показаха три важни закономерности. Хората не възпроизвеждат разказите дословно, а често обобщават цели епизоди в едно изречение. Структурата на всеки възпроизведен разказ наподобява дърво, при което близките до корена възли съдържат най-обобщена информация. Всеки човек формира различно "дърво", в зависимост от своята интерпретация на историята.

Случайните дървета като математически инструмент

Случайното дърво е математически обект, който се състои от възли и връзки, подредени йерархично. Това позволява да се моделират различни индивидуални възприятия на един и същ разказ.

Предимствата на модела са, че може да бъде решаван аналитично – не просто симулиран, дава конкретни, проверими предсказания и е подходящ за анализ с машинно обучение.

"Следващото голямо предизвикателство е да намерим неврофизиологични доказателства, че мозъкът наистина изгражда такива структури," обяснява Цодикс.

Широки приложения в науката

Откритието отваря врати за нови изследвания в невронауката – чрез изследване на мозъка по време на възприемане и възпроизвеждане на истории. В изкуствения интелект може да се моделира ИИ, който разбира и резюмира разкази по "човешки" начин. В образованието може да се оптимизира съдържание, което да бъде по-добре запомнено.

Изследването е публикувано в престижното списание Physical Review Letters и доказва, че разказите имат предвидима структура в човешката памет. Това създава унифицирана теория за съхранението на значими спомени и свързва математика, когнитивна наука и изкуствен интелект.